Здравейте, Алексей,
Моля за помощ относно майката на мъжа ми - свекървата! Как да се справим със злата свекърва?
Уж бях желана снаха, но май всичко е било лицемерие. Няколко години не можах да забременея. То не бяха обиди - колко съм ялова, как мъжът ми от толкова момичета намерил празна и все в този род. Непрекъснато се заяжда с мен и ме обижда. Колко пъти ме е разревавала и не съм спала по цели нощи, отдавна съм загубила бройката!
После родих децата - сега не съм добра майка и не ги възпитавам добре. С две думи, все е недоволна и аз все съм лошата. Опитах се да поговорим, но не се получава. Хиляди пъти съм отстъпвала, за да стане както тя е решила, все пак е възрастен човек и е отгледала любимото ми момче. Мъжът ми също говори няколко пъти с тях и пак не се променят и не разбират!
Най-големият коз срещу нас, който държи свекървата, е апартаментът, в който живеем! Заплашва ни, че ще ни изхвърли на улицата и мъжът ми само се свива! Просто и на двамата ни е омръзнало да се караме заради родителите му - за нищо друго нямаме спорове и кавги. Не се радват, че се обичаме и сме щастливи, не се радват на успехите ми. В момента, в който тя ме види радостна, облечена и гримирана - просто полудява! Моля ви за съвет. Това е една от причините да искаме да заминем за чужбина.
Поздрави и благодаря за всичко, което правите с Ивинела.
* * *
Здравейте,
Има една история за снаха, която изобщо не се спогаждала със свекърва си. Положението станало неудържимо и младата жена се решила на крути мерки. Отишла при знахар и го помолила да ѝ даде отрова, за да убие свекърва си. Старецът се съгласил, но предупредил снахата да промени отношението си към свекървата, за да не бъде заподозряна, когато онази умре. Успокоил булката, че мъките ѝ няма да продължат дълго и я изпратил у дома с пакет билки.
Снахата постъпила така, както заръчал старецът. Ставала рано, изчиствала къщата, приготвяла храната, сварявала отровната билка и с ласкави думи приканвала свекърва си да си пийне здравословен чай. Отнасяла се мило и слушала за всичко „злата вещица”... И не щеш ли – тя сякаш се преобразила. Чудовището станало фея. Отворила свекървата сърцето към снаха си и се отнасяла с нея като с родна дъщеря.
Една сутрин младата булка пак похлопала на вратата на знахаря и със сълзи на очи го замолила да ѝ даде пак биле, противоотрова на другото. Споделила с него, че в лицето на свекърва си открила втора майка, че не иска да я изгуби и че горчиво съжалява за стореното зло.
- Успокой се, чадо – казал старецът. - Аз ти дадох треви, от които ти вареше на свекърва си ароматен и полезен чай. Отровата не беше в чашата, а в твоето сърце, но ето, че като промени отношението си, ти успя да се избавиш от нея.
С тази хубава история искам да кажа, че правилният въпрос не е как да се справите със свекърва си, а как да се справите с вашето отношение към нея. Няма зъл по природа човек, а само такъв, който се е озлобил. Какво е преживяла свекърва ви, защо се държи по този начин, е тема, която е излишно да разискваме, пък и вероятно и тя не си дава сметка – нито за това каква е, нито защо го прави. Всеки човек реагира така, както успява да интерпретира случващото се в живота му и за съжаление – невинаги по такива начини, които да подпомагат развитието на човешкото, благородното, широкоскроеното отношение към другите, дори и най-близките.
Сигурно си спомняте случката, с която започва книгата „Животът може да е чудо” от Ивинела Самуилова. Става въпрос за онази проклета бабичка в автобуса. Какво направи Ади? Промени отношението си към нея и дори само мисловната ѝ нагласа накара бабичката да се усмихне – за пръв път.
А вие имате на разположение много техники: може да правите подаръци, може да преименувате свекърва си, да развиете хиперболизиран негативен сценарий на вашите взаимоотношения, а после да го пренапишете, да извлечете мантра, повтаряйки проблема – всички тези възможности и много други са подробно описани в книгите на Ивето. Може да си поиграете със словосъчетанието „проблем със зла свекърва”, като извадите нови думи, изберете три-четири от тях, съставите абсурден сценарий и го изпълните. Например: мелба, зора, кърпа. Възможен сценарий: някоя сутрин рано правите мелба върху кърпа и си я изяждате с кеф, или си увивате косата с кърпа и викате към изгряващото слънце „Мелба, мелба”... Колкото по-абсурдно, по-добре, защото повече се отдалечаваме от проблемната логика и от очакванията.
Сигурен съм, че ако поискате подкрепа в групата „Животът може да е чудо”, ще ви бъдат предложени много свежи идеи.
А за финал може би е добре да напомним, че ние не работим да променяме директно ситуации (или хора), а само нашето отношение към тях.
Поздрави, Алексей
Прочетете още статии от психолога Алексей Бъчев в Edna.bg:
Искам мъжът ми да промени нагласата си към парите
Страх ме е да не се разболея отново
Уж харесвам живота си, но искам да се самонараня