Здравейте, Алексей!

Обратно на писмото на ваша читателка, която питаше как да върнем в живота си любим човек, бих помолила за свежи хрумки как да отдалечим някого, чието присъствие сме принудени да търпим?

Например, свадлив и деспотичен роднина, който е лош пример за децата в семейството, но с когото сме принудени да живеем на едно място. Или некомпетентен, но амбициозен и властен шеф, който винаги намира начин да изтъкне доколко не умеете да си вършите работата. Или близък, който има проблеми с алкохола и затова продължавате да бъдете край него от чувство за вина, че ако го оставите, той ще затъне още повече.

Моят личен пример е с тежкия невротичен характер на човек във фамилията, но предполагам, че всеки от нас има около себе си хора, с които би искал животът да не го среща. Каква "магия" да направим, че и ние, и тези хора да намерят своя път в живота, но пътищата ни да вървят поотделно и ако може, да не се пресичат?

Здравейте,

Задавате чудесен въпрос! Наистина, много хора изпадат в ситуации, в които отношенията с конкретен човек започват силно да ги тормозят. Често се случва, дори и на "напреднали вълшебници", да попадат в един капан, а именно -  да се опитват да повлияят директно на лицето, с което са в конфликт или действията, които предприемат, да целят да му "дадат да се разбере" и "да го сложат на мястото му", което те вярват, че то заслужава. Вече съм споменавал, че нито един от тези подходи не върши работа. Първо, ние не работим директно със ситуацията, а с нашето отношение към нея и второ, каквото и да правим, не го правим с насилие и като отмъщение, а в разрешителен режим и с усмивка.

Наскоро в групата се разискваше подобен казус – проблемна ситуация с негативно настроен колега. Потърпевшата бе решила да го преименува, но повлияна от емоцията, го бе кръстила "плъхчо". Ивето (Ивинела Самуилова – бел.ред.) обаче бе реагирала много точно, като ѝ бе казала: "Ти продължавай да му викаш „плъх”, пък чакай той да се държи добре с теб”. После бе предложила името Кушико ма Шибука, което участниците моментално вкараха в една весела поредица от забавни стихоплетства, в които Шибука бе римуван със сполука, наслука, тарамбука и накрая дори се стигна до "сгазване на лука", като крайният резултат бе, че проблемът в отношенията някъде се изпари и на негово място се появиха съвсем различни, дори приятелски отношения (които нищо чудно и да са се задълбочили там някъде в бамбука).

За описаните от вас случаи има много варианти – споменатото преименуване е един от тях, но чудесно би сработила и техниката на т.нар. "благодарене". Тя е много ефективна и няма нищо общо с позитивисткото изразяване на благодарност.

Техниката е спомената и в книгата "Животът може да е чудо" – може да си я припомните оттам (вечерта с приятелите в планината, след смешните истории, когато Ади установява, че любимият ѝ е захъркал, а легендарният д-р Хърко не е с тях). В курсовете отработваме един по-разширен вариант, който ще се опитам да опиша сега.

Първо си представете как би изглеждала проблемната ситуация, ако беше човек и как би се казвал той (името, което давате на проблемната ситуация не е името на проблемния човек). След това направете един абсурдно-негативен разказ за това, докъде би могъл да ви докара този проблем, ако не бъде решен – това всъщност е и предупреждението, за което ще благодарите. Направете и една равносметка на ситуацията от гледна точка на това какво му липсва на този човек, за да се държи по този начин: спокойствие ли, сигурност ли, доверие ли, топлота ли? Вземете основните две липсващи характеристики и започнете мислено да му ги подарявате във вид на различни предмети, по следния начин:

"Благодаря ти, (Марко), че ме предупреждаваш, че така както е тръгнало с теб, мога да започна да попадам на все по-свадливи и деспотични хора и така съвсем да изгубя чувството си за свобода и спокойствие, да започна да се изживявам като робинята Изаура и в крайна сметка да отида да бера захарна тръстика в югозападен Кангур. Затова, като ти благодаря за предупреждението, ти подарявам свобода и спокойствие във вид на... (черпак)."

Предметите, които подарявате мислено, вземате от околната среда (оглеждате се и каквото ви хване окото) или нещо, което ви е дошло като вътрешен образ. Можете да променяте подаръците, при условие, че ви харесват и пасват на ситуацията. Мислено отбелязвайте и най- малките промени в тази ситуация, дори и да ви се струват много незначителни и кратки, защото всяка такава промяна е знак, че макар бавно и неустойчиво, ситуацията се променя в по-добра посока.

Поздрави,
Алексей