Здравейте!

Не мога да намеря отговор на моя проблем - несигурност.

Въпреки признати таланти и постигнати успехи, аз винаги съм била несигурна в себе си. Никога не мога да заявя, че съм професионалист в своята област. Не умея да защитя себе си и предпочитам да не влизам в конфликт. Несигурна съм и в своите постижения. Несигурността ме потиска, особено в личен план, когато човекът до мен твърди, че държи на мен и ме обича, аз не му вярвам. Защо не успявам да се справя със себе си? Какво да направя? С годините усещам, че ми пречи. Моля, ако имате възможност, ми дайте съвет. Благодаря!

* * *

Здравейте,

Вашият въпрос ме подсети за една моя формулировка относно биполярния модел на мислене в матрицата. Ивинела Самуилова я беше използвала много точно в контекста на книгата "Ако животът не е чудо", чиято идея е да покаже как сами правим себе си нещастни, доверявайки се на матричните норми, сред които е и биполярното мислене. То абсолютизира самото себе си в едната или другата крайност (например: сигурен – несигурен), а оттам – и преживяванията ни (допуска само два варианта: или уверено или неуверено състояние и поведение).

При това – винаги натоварено със социумни квалификации: т.е. несигурността винаги означава някакъв дефицит, а увереността – придобивка. В определени случаи обаче неувереността би могла да бъде много по-полезен ресурс - мотиватор за човек да развива потенциала си, както и барометър за неговото развитие. Кому е нужно и защо трябва да бъдем сигурни веднъж завинаги и във всичко?

Бих искал да цитирам споменатия по-горе момент от "Ако животът не е чудо" – надявам се да е полезно и за други читатели да преосмислят подобни притеснения:

"Същност, граници и възможности на биполярното мислене и модели. йо-йо ефектът в психичния живот и екстремните прескоци от състояние в състояние"

"Йо-йо ефект" - идва от наименованието на играчка, която се движи нагоре-надолу, в две крайности. "Ефектът йо-йо" се използва като нарицателно за движение от крайност в крайност в различни сфери.

Биполярното мислене е мислене чрез противоположности и възниква от аристотеловата логика "вярно/невярно", която позволява само тези две възможности. Във физиката това се нарича нютонова механика, а в психологията този принцип води до създаване на всичките ѝ биполярни градежни конструкти, според които функционира и до днес: "нормалност - ненормалност", "увереност - неувереност", "решителност - нерешителност" и т.н.

Нека излезем от абстрактите и да разгледаме конкретен пример - да речем човек, който е решил, че е неуверен, а трябва да постигне увереност. Да видим какъв процес създава, поддържа и развива подобна логика  Първо, този човек не е неуверен, такъв го прави увереността в неговата неувереност. Второ – прякото участие на съзнанието го кара да прави постоянно две неща:

– да проверява дали е уверен или не е.

– да се опитва да става уверен съзнателно.

Това, което се случва, е следното – състоянието на този човек постоянно снове между увереност и неувереност, а това е силно колебателен процес, или психо йо-йо, който е в състояние да създава само още нови колебания. За да излезе от тях, човекът или се пренавива и става екстремно уверен, или се отчайва и става екстремно неуверен, с всички произтичащи за живота му последствия.

Именно това се случва, когато попаднем в капана на биполярното мислене. Мисленето чрез възможности - напротив, работи извън този капан, и създава други модели. Например, за този човек решението може да е да развива повече активност,  а увереността да се появи като ”страничен ефект”, който съзнанието установява постфактум. Или пък да открие обстоятелствата, при които се чувства уверен и да ги разшири...”

Наистина има много възможности човек да запази адекватно и балансирано усещане за увереност. Един добър начин да избегнете капана на постоянна проверка на вашата неувереност, е да се фокусирате вместо в нея в... това да броите врани, например...

Когато усетите, че неувереността приближава, може веднага да се преименувате. Ако вместо ”аз съм тази, която е неуверена”, използвате като мантра ”аз съм тази, която брои врани”, може доста да ви изненада реакцията на вашата несигурност към подобно нетипично (и неприлично!) отношение към нея.

Поздрави, Алексей