Здравейте Алексей,

Бях на базисния семинар в София и разбрах, че е добре да гледаме на проблемите от смешната има страна (ако изобщо можем да видим такава в тези моменти). Дотук добре.

Имам проблем с една община, която защитава интересите на човек, който не е прав, но си е платил (доста корумпирани хора има там). 

Боря се с всички законови средства и сили да разреша въпроса, но колкото и упорито да го правя, все "удрям на камък", така да се каже, и това е вече 2 години. Oмръзна ми да се занимавам с глупости и всичко, което искам, е да приключи по най-добрия начин. Как да постъпя?

* * *

Здравейте,

Пиша с известно забавяне, но имайки предвид, че ситуацията ви се размотава вече две години, най-вероятно отговорът ми все още е актуален.

Предполагам, за всеки нормален човек взаимодействието с институции е едно от най-неприятните преживявания. Тези места са като миниатюри на матрицата. Няма нищо по-сериозно и ригидно от една подобна структура, а да се вземат на сериозно, е символ веруюто на бюрократичните системи.

Ако влезете в тази игра и играете по нейните правила, вероятно ще загубите, най-малко много време и нерви, а често и пари (корупция, както казвате вие).

Ако обаче подходите към нея като вълшебник, може много бързо да получите желания резултат, при това без да правите кой знае какво. "Номерът" е, че най-големият недостатък на структурата е всъщност най-голямото преимущество за вас. Поради прекомерната сериозност, дори един чистосърдечен искрен смях може да свърши чудесна работа.

Има една история, която Ивинела Самуилова е предала много точно в "Животът може да е чудо" – тази с осиновяването на детето. Проблемът там също бе едно продължило с години ходене по институции и "удряне на камък", което приключи изненадващо бързо само с една добра порция смях.

В летописите на групата "Животът може да е чудо" във "Фейсбук" също има доста свидетелства за това колко податливи са на щуротии бастионите на сериозността. Да не забравяме, че все пак в тях работят хора, голяма част от които мразят работата си, а зад начумерените им фасади дреме най-нормалният човешки копнеж за радост, която е готова да избухне в бурен смях, дори и от един пръст, както се казва (не среден, моля!…).

Спомням си, аз самият преди време неблагоразумно се намърдах в подобна ситуация, която едно лозово листо с лекота превърна в чудна пародия с неочакван край. Ивинела пък се беше сетила, че е фея едва при второто ходене в една институция и тогава беше влязла с мантрата "всички принцеси имат кашкавал". Не само, че много бързо се бяха развили нещата, но като закачка-потвърждение от Вселената се бе оказало, че на бюрото на чиновника "случайно" има календар с корицата на книгата ѝ.

Наскоро пък една фея, която бе разбрала, че в институцията, в която работи, готвят чистка и тя е в списъка, се оплака, че само им духнала през една сламка малко любов и същите тези се скъсали да ѝ се мазнят. Знам, че някои са пускали с голям успех зрънца черен пипер в данъчното, други пък са добавяли с бял шрифт вицове на разни документи (по идея от "Животът може да е чудо")…

Вариантите са много и общо взето, каквото и да направите, би имало ефект: шарено герданче на врата може коренно да промени настроението на някоя недружелюбна важна госпожа; поздрав с "О, соле мио", изсвирено на гребен, може радикално да обърне ситуацията във ваша полза; една абсурдна фраза може да докара даден чиновник до неконтролируемо желание да ви съдейства...

Това са все техники, описани в книгите на Ивинела и които може да ползвате директно – те не са обвързани с конкретна ситуация, а могат да бъдат прилагани и адаптирани според вашите предпочитания и нужди. Не се притеснявайте да експериментирате – това е най-забавното от всичко. Ако прецените, заповядайте на нашите курсове, където много бързо ще замените нагласата за борба с тази да се забавлявате с проблемите и ситуациите.

Успех, Алексей