Здравейте!

На 56 години съм и се радвам, че търсейки решение за моите проблеми, попаднах на вас. Имам проблем със страха: от самия страх, от самотата (децата пораснаха, нямам мъж, нямам приятели, нямам хоби), от промяна, от взимане на решение – май, че е страх от живота, който не зная как да живея.

Разбирам, че мога да направя всичко, но нямам желание. Нямам желание да направя усилие даже. Чакам. И аз не знам какво чакам... Имам си обаче диагнози - депресия, паническо разстройство, ако отида при поредния доктор, сигурно ще си имам и нещо друго.

Разбрах, че имам проблем с майка ми, с баща ми... и с целия род и че като не правя усилие да "действам", ще си живея живота в страх. Моля за идея как поне малко надежда да си дам. Чувствам се като "пиле в кълчища". А, и... да! Някаква "хрумка" как да се справя с натрупани финансови дългове?! 
ПП: Прочетох повечето коментари на Алексей. Не съм купила книгите (все още).

* * *

Здравейте,

Харесва ми самоиронията във вашето писмо. За съжаление обаче, способността да се надсмеем над собственото си положение не е достатъчно, за да го промени. Понякога този вид усмивка над нашата сериозност е по-скоро поза на самосъжалението, отколкото инструмент, с който да разбием тази сериозност и да поемем в друга посока. А самосъжалението, макар и с усмивка, е винаги разрушително.

| Прочетете още от Алексей Бъчев: Как да се справим със злата свекърва? |

Напоследък ми прави голямо впечатление една нова способност, която хората като че ли развиват – майсторско умение да се страхуват едновременно от и за живота си. Хем се страхуват да го живеят, хем се страхуват да не го изгубят. По този начин се постига един забележителен житейски ступор – осъзнаваме, че животът го има, но ние сме в пълна неспособност да го живеем.

| Прочетете още от Алексей Бъчев: Страх ме е да не се разболея отново |

Много пъти съм заявявал, че ако искаме нещо да променим, то това означава нещо да започнем реално да правим за тази промяна – по умозрителен път, само с обяснения, теории и съзерцание нищо не може да бъде постигнато. Чакането е много непродуктивна житейска позиция. Ние чакаме, а животът чака нас да спрем да чакаме. Не живот, а театър на абсурда „в очакване на Годо”. Бърборим, размишляваме, теоретизираме и чакаме Годо. Кой е тоя Годо, има ли го, няма ли го, ще дойде ли, няма ли, не е ясно... Но ние не смеем да мръднем от мястото си, защото току-виж, ако се поместим, този Годо, за когото не знаем дали изобщо съществува, взел че се появил...

| Прочетете още от Алексей Бъчев: Уж харесвам живота си, но искам да се самонараня |

И тук ми хрумва едно предложение за вас – назначете нещо да играе ролята на чакащия Годо вместо вас, а вие през това време започнете да живеете. Кажете на вашата възглавница, например, че ѝ поверявате отговорната задача да чака Годо, а вие направете нещо – като начало може да се разходите до някоя книжарница, да си закупите книгите на Ивинела Самуилова и да ги прочетете.

| Прочетете още от Алексей Бъчев: Мога ли да помогна на сина ми без негово участие? |

Мисля, че ще бъде от голяма полза за вас, защото в тях ще откриете вдъхновение да направите именно това, което сега не успявате – да прекрачите от теорията към практиката на живота си. Вярвам също, че би ви било много полезно да се включите в някой от курсовете ни – средата от съмишленици не само ще ви даде стимул за реални промени, но може да намерите и приятелите, които ви липсват.

| Прочетете още от Алексей Бъчев: Моля ви, издействайте ми от Вселената дом... |

За справянето с финансовите дългове ще говорим, когато установим, че сте в състояние да изплащате основния си дълг – този да живеете пълноценно.

Поздрави, Алексей

| Прочетете още от Алексей Бъчев: Искам мъжът ми да промени нагласата си към парите |