Страхът от зъболекаря е често срещано явление. Съпътства се със сърцебиене, ускорен пулс, треперене, изпотяване, гадене.

Почти няма човек, който да не се е сблъсквал поне веднъж с притеснението от предстоящото посещение при зъболекаря. Много хора твърдят, че изпитват страх или дори паника и ужас. В някои случаи това се дължи на неприятни преживявания в стоматологични кабинет по време на детсвото. Фактът, че в съвременната стоматология няма болка не помага особено. Много често обаче страхът от зъболекаря (дентофобия) е необясним.

Наистина е много важно страдащите от дентофобия да го осъзнават, да разбират какво всъщност е това, за да може да потърсят начини за преодоляването му. В противен случай може да се стигне до сериозни последствия за тяхното орално здраве.

Както вече казахме, най-честата причина за този страх се дължи на предишни травматични преживявания в зъболекарския кабинет, пряко свързани с конкретния пациент. Те може да са някакви болезнени процедури или усложнения след някои манипулации. Невнимателното, грубо и студено отношение на зъболекаря може да засили страха. Има пациенти, които разказват за насилствено зъболечение, докато са били деца.

В някои случаи страхът може да бъде предизвикан по индиректен начин. Най-често това става, когато някой чуе разказ на свой близък за това какво болезнено посещение е имал при зъболекаря или какви тежки усложнения е имал след това. Обикновено никой не споделя как е минало посещението му, ако всичко е било наред, но ако е имало негативни емоции, те се запомнят и преразказват многократно, при това доста често силно преувеличени.

Страхът от зъболекари може да е част от по-обичайния страх от лекари, които някои хора имат и се притесняват дори само от вида на хора с бели престилки и от влизането в здравни заведения.

Не трябва да забравяте, че никое дете не се ражда с дентофобия. Не коментирайте пред децата си неприятните преживявания, които сте имали при зъболекаря и не говорете пред тях за вашия страх. Най-грешното и лошо нещо, което родителите правят, е да кажат на детето си: ”Спокойно, няма страшно! Няма да боли!“. Тези думи са като бутон за отключване на страха. Децата автоматично възприемат зъболекаря като нещо страшно, а зъболекарския кабинет като място, където ще ги боли и макар и до този момент да не са стъпвали в зъболекарски кабинет и да не знаят за какво става дума, изпитват страх.

Как да се преборим с проблема

Има няколко начина за преодоляване на дентофобията. Тъй като в повечето случаи се касае за изцяло психологически проблем, най-лесно и ползотворно за пациента би било, ако зъболекарят работи съвместно с психолог или психиатър по този проблем. Факт е обаче, че почти никой не ходи на психиатър заради страха си от зъболекари. Ето защо на зъболекарите и пациентите се налага да се справят сами.

Това, което пациентът може да направи, е да потърси зъболекар, който му вдъхва повече доверие и не го плаши толкова. Зъболекар, който е готов да обяснява подробно и успява да предразположи пациентите си, държи се приятелски, работи в приятна и успокояваща атмосфера, без да бърза, без да има напрежение и стрес. Тъй като е трудно да обиколите 10-20 или повече кабинети и клиники, за да си изберете, най-добре е да разпитате всичките си близки и приятели за техните зъболекари.

Винаги е по-добре да отидете при препоръчан стоматолог, отколкото при случайно избран, например, защото е в съседния блок. Най-добре е, когато си записвате час за първи път при нов доктор, да бъде само за преглед. Така ще можете да се опознаете взаимно, да видите как се държи той, дали ви допада, дали ви обяснява достатъчно какво точно предстои да ви се направи и вие ще сте спокойни, че след като сте само за преглед, наистина няма от какво да се притеснявате.

Комуникацията със зъболекаря трябва да бъде лесна. Не трябва да има притеснение от това да му кажете, че ви боли, че искате упойка, че искате малка почивка. Не се притеснявайте да се разберете с него, че при даден сигнал от ваша страна, например вдигане на лявата ръка, той веднага ще спре.

За да бъдете максимално спокойни, докато сте на зъболекарския стол, трябва да се опитвате да дишате дълбоко, да отпуснете мускулите и да стимулирате въображението си, представяйки си приятни картини.

Дентофобията може да бъде преодоляна и с лекарства. В зависимост от степента на страха варира и изборът на медикаменти. Могат да се използват леки успокоителни, които да се приемат преди посещенията при стоматолога. В най-тежките случаи може да бъде използвана пълна упойка. Предимствата на успокоителните пред пълната упойка са, че не е необходим анестезиолог, след тяхната употреба пациентът е адекватен и може сам да отваря, затваря уста, да изплюва и да комуникира с доктора.

Доста често срещано средство за успокояване е носенето на предмет или стрес-топка, които пациентите да стискат, когато почувстват страх. Слушането на релаксираща музика в чакалнята и по време на манипулациите също помага. Може да стоите със слушалки, но тогава няма да може да отговаряте, ако докторът ви пита нещо.

За да се чувстват по-спокойни пациентите могат да водят със себе си близък роднина или приятел, като за предпочитане е той да не страда от дентофобия.

Опитайте се да отделите достатъчно време, за да сте в кабинета малко преди часа си, за да не бързате и да не се притеснявате от това, че закъснявате. Старайте се да избягвате кафе и други тонизиращи напитки преди посещението си при стоматолога.