Изобилието се постига с даване. Точка по въпроса.
Казва ви го човек, който е потопен до шията в изобилие, но не е мултимилионер. „Защо така?”, ще попитате вие. „Ами защото досега не съм си го поставял за цел”, ще ви отговоря аз. Освен това, изобилието приема толкова много и различни форми, които надхвърлят тесните ни представи за пари, лукс и слава, че направо ми се завива свят.
Но изобилието може да съществува само в две „агрегатни състояния”: имане и нямане, излишък и липса.
Невъзможно е да си богат и беден едновременно, да си гладен и сит, болен и здрав, да си прекалено зает и абсолютно свободен. Едновременно. Не може да си чувствителен дебил, талантлив бездарник, трезвен алкохолик, честен политик…
Това са оксиморони.
Депресия, криза, завист, бедност, лошо здраве: всички тези неща се дължат на нагласата ни да предпочитаме да взимаме пред нагласата да предпочитаме да даваме.
Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.
Неслучайно богатите са най-заети с благотворителна дейност.
Не защото са богати.
Нищо не ти пречи да дариш два лева, ако имаш 20. Това също е благотворителност.
Но богатите са по-склонни да дарят малък процент от състоянието си, защото вярват в изобилието и реално харчат колослани суми за благотворителност, които повечето хора, живеещи в нищета, дори не могат да си представят.
Звучи нелепо и абсурдно, знам, но, вижте, в природата нещата винаги действат на принципа на взаимно допълващите се противоположности.
Обратните полюси се привличат. Сушата без влагата и топлината без студа са невъзможни. Нощта осмисля деня, получаването води до даване, а даването – до получаване.
Обратните неща се привличат, причиняват се едно-друго.
Пише го в учебнците по физика и астрономия, в духовните книги.
Пише го навсякъде, ама няма кой да чете…
Човек, възпитан в духа на поговорката „като ти дават еж, като те гонят – беж”, няма как да опознае изобилието. Той от малък е обучен във всяка възможна ситуация да търси начин да вземе повече за себе и да остави по-малко на другите. Този човек е посветен в науката на нищетата.
Противположните неща се привличат, но сродните – също.
Само че противоположните по полюс и сродните по вид.
Например, противоположните магнити се привличат.
По пътя на тази логика, ако даваш време, ще получаваш време, ако даваш любов, ще получаваш любов, ако даваш уважение, ще получаваш уважение, ако даваш пари, ще получаваш пари.
Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:
1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал
Същото важи и с обратен знак. Ако вземеш сто лева назаем, почти никога не дължиш сто, нали така? Обикновено дължиш 110, 120, 130 и т.н.
2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш
Ето защо има заеми, които никога няма да бъдат върнати. Има и дарения, които никога няма да бъдат потърсени.
3/ Даването трябва да ти носи удоволствие
Ако раздаваш със страх, че ще се разориш, наистина ще се разориш. Ако се мотаеш с притеснението, че нямаш достатъчно време, наистина ще изтървеш крайния срок… Ако даваш на някого нещо с нагласата, че не го заслужава, няма да получиш нищо в замяна. Хубаво е да сме разсъдливи и да даваме само това, което имаме в повече, но да не ни се свиди и да го правим с кеф. Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.
4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време
Никой не знае универсалната форумала за времето. Причината е, че такава просто липсва. Всеки процес е крайно индивидуален сам по себе си и зависи от безброй много други фактори / процеси. Но едно е сигурно:
Даването отваря пряк път към получаване и получаването – към даване.
Сигурен съм, че ако получите добър хонорар в аванс, все някога ще ви се наложи да поработите здраво, за да си го заслужите. Ако получите заем, все някога ще ви се наложи да помислите как да го върнете, ако обичате някого, все някой ще заобича и вас…
Колкото повече даваме, толкова повече получаваме.
Има хора, които са напълно наясно с този принцип, приели са го изцяло, повярвали са в него и, уж, го спазват, но въпреки всичко продължават да живеят в липси. Причината е, че логиката на страха ги задължава да притискат вратата на изобилието с крак. Така тя не може да се отвори широко. Не и против волята им.
Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.
Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.
Човек трябва да се довери на принципа.
Трябва да започне пръв!
Поне веднъж трябва да се отпуснеш и да дадеш малко повече, отколкото считаш за „необходимо”. Без да очакваш нищо в замяна. Ама да дадеш с кеф и за предпочитане там, откъдето получаваш вдъхновение, любов, удоволствие, наслада.
После остава само да чакаш и да се наслаждаваш на резултатите. Те най-вероятно ще дойдат от съвсем различни посоки, но какво значение има? Механизмът вече е задействан.
Поговорката: „За да получиш, първо трябва да дадеш” звучи ли ви познато?
А „Съдбата обича смелите”?
Добрите правила наистина ги пише навсякъде.
Защото тогава хората избират да живеят по лошите? Защо после възпитават децата си, убеждават и приятелите си, макар самите те непрекъснато да страдат и никога да не постигат съществен напредък в живота?
За да споделят нищетата, разбира се, как защо?
Изобилието също.
