Здравейте, Алексей!

Пиша по повод, свързан с човешките взаимоотношения. В случая - пристрастеност към алкохола, и то при млада жена, моя близка. Опитвам се да се поставя на нейното място, усещам колко е потисната, изпълнена със самосъжаление и чувство на вина. Разбирам я прекрасно, тъй като аз често решавам своите си проблеми, като се тъпча с храна... При нея просто храната е заменена с алкохол.

Обаче... От пристрастеността ѝ страдат всички около нея. Обвиняват я, вдигат ѝ скандали, забраняват ѝ да пие. Виждат, че това не помага, опитват друг подход. И той не помага... Срамуват се от нея. Искат да ѝ помогнат, но не знаят как. Обзема ги чувство за вина, че не са направили всичко, каквото е нужно. Обвиняват я и страдат заедно с нея... А аз съм свидетел на всичко това и сърцето ми се къса от толкова много ненужно страдание у толкова хора.

Ще съм Ви признателна за всяка идея, която би могла да "отпуши" ситуацията и животът им да потече по-спокойно с повече топлота и разбирателство помежду им. Благодаря!

Здравейте,

Преди да предложа конкретни насоки, бих искал да обърна внимание на следното. Има проблеми, които човек може да реши единствено сам или ако е със странична помощ, главната роля и участие пак остава негова.

Едно е някой да закъса финансово и вие да му помогнете с пари, съвсем друго е да има проблеми със страхове, ниско самочувствие или вътрешна неяснота и обърканост. Колкото и да искате, не можете да дадете (нито да получите) вътрешна увереност или яснота на заем или като подарък. Само сам за себе си човек може да открие собствената си вътрешна увереност или яснота.

Това ярко очертава границите на помощта отстрани. Възможности има, но има и една основна граница. Тя се състои в това, че някои неща не могат като вещите, парите и времето да бъдат заемани или подарявани, а човекът, който ги получава, да може просто да ги ползва. Става дума за "неща", които само засегнатият може да направи за себе си, независимо дали самостоятелно или със странична помощ. Неща, които никой друг не може да свърши вместо или заради него.

Към конкретния въпрос. Може би навиците са това, което най-силно ни привързва към модели на поведение, които ни пречат да променим "картата" си (виж книгата "Животът може да е чудо") и да живеем живота, който искаме.

Като казвам "навици", нямам предвид само такива, които обикновено наричаме "вредни" – алкохол, цигари, хазарт и прочие. Дори и най-обикновени такива, като например режимът на хранене, могат дори по-здраво да ни привържат към това, от което се опитваме да излезем и да възпрепятстват желаните промени.

В действителност, човек понякога е по-склонен да прояви повече упорство за промяна, когато нещата станат очевидно сериозни, а леките форми на зомбиране, така да се каже, често пъти остават пренебрегвани, именно защото ги подценяваме. С това искам да кажа, че ако и да изглежда трудна, промяната за вашата приятелка е съвсем възможна. Има обаче едно условие – жената трябва да е дала заявка, че иска да прекрати това поведение.

Има едно нещо, което е хубаво да знаем за навиците, защото то може да ни помогне да се откопчим от тях. По думите на Кастанеда, всеки навик се нуждае от всичките си съставни части, за да действа. Ако бъде лишен от някои части, навикът се разпада. Може би е добре вашите приятели да разгледат ситуацията, да я раздробят на съставни части, а после да премахнат или подменят някои от тях. Това ще спомогне цялата конструкция на навика на пиенето да рухне.

Друг вариант е да се открие ключова случка, която жената може да свърже със създаването на навика и тя да се пренапише по начин, който ще ѝ помогне да излезе от алкохолния сценарий.

Трудно ми е да бъда по-конкретен, защото не познавам ситуацията в детайли, но бих могъл да помогна в рамките на индивидуална консултация, ако близките и жената решат.

Разбира се, аз мога да ви предложа различни, по-нестандартни идеи в духа на подхода – например всеки ден да се лакира участък от хола (това е разиграване с думата "алкохол" – може да се ползва безцветен лак за нокти, например и е достатъчно просто веднъж да се мазне с четчицата в някое ъгълче). За съжаление обаче, тук имаме форма на зависимост към навика, която е от друго естество.

С това не искам да кажа, че намерението не би могло да бъде задействано от нещо толкова незначително (и несериозно), на пръв поглед – напротив. Всички са чували за ефекта на пеперудата (това, че само едно размахване на криле на пеперуда в единия край на света, може да предизвика ураган в другия му край). Става въпрос за нагласа - доколко човекът с проблема е възприел ригидната представа за сериозност на проблема.

Поздрави, Алексей