Всеки, който някога е работил с мен, знае, че вярвам, че почти всичко е възможно, особено когато става въпрос за връзки.

Преди време бях наела апартамент от много мила разведена жена в средата на 40-те. Както се оказа, тя беше сама повече от 10 години и беше решила, че бракът просто не е за нея.

Приех това, което тя изтъкна, като причини защо няма мъж до себе си, но вътрешно се чудех дали пък не е просто с вдигнат гард по отношение на връзките.

След две години вече я познавах достатъчно, за да ѝ кажа: "Слушай, мисля, че е време да се ожениш отново."

Тя се стресна леко и после бързо се засмя, сякаш говорех за нещо, което е напълно невъзможно. Няколко седмици по-късно, дойде да се видим и ми каза: "Мислих за това, което ми каза и просто не знам как да го направя."

Това беше всичко, което ми трябваше. Зададох ѝ няколко въпроса и направих съответно няколко предложения. С нейната работна заетост, най-лесният начин да срещне чудесен мъж беше чрез интернет.

Тя посети няколко сайта, преди да се спре на два, заедно обсъдихме и измислихме профила ѝ – какво да пише и какви снимки да използва, така че да импонират на начина, по който мислят мъжете.

В началото тя беше ентусиазирана. Почти всяка вечер тичаше от работа вкъщи, за да проверява имейлите си с мисълта, че някой от тях може да е началото на чудесен живот с нов човек до нея. Това продължи близо три месеца.

Тя разговаря с известен брой мъже и се срещна с някои от тях, но така и не откри мъжа, който търсеше. Накратко: хазяйката ми правеше нещата погрешно. Не след дълго спря да си проверява мейла и се почувства силно обезкуражена. 

За мен тя беше и продължава да е много добра и мила жена и аз наистина исках да е щастлива. Моята хазяйка си беше позволила да мечтае и аз я бях насърчила в това! Искаше да се омъжи и аз не виждах причина защо това да не ѝ се случи. 

Спомням, че си помислих: "Какво може да се направи?" След няколко дни ми дойде идея. Беше крещящо нестандартна, така че в началото я отхвърлих. Но все пак идеята продължаваше да се върти в главата ми и не ме оставяше на мира, така че си помислих: "Защо не?"

Същата вечер ѝ казах...

"Виж, много добре чух, като ми спомена, че интернет запознанствата не са за теб и че може би господ не иска ти да се омъжиш отново. Но твоето желание да имаш мъж до себе си не се е променило, затова не съм убедена, че господ е срещу теб. Ето какво ще направим сега – аз ще намеря мъжа за теб в интернет...

Единственото, което искам е да ми се довериш достатъчно, така че аз да го избера. След като си пишем няколко мейла, ще ти покажа избраните и ти ще решиш дали това е някой, с когото би искала да поговориш по телефона.

Ако ли не, минавам на следващия. Ако пък си заинтересувана, можеш да последваш моите съвети за първите няколко срещи. Какво мислиш по въпроса?”

За секунди тя замълча, после премигна няколко пъти (вероятно беше шокирана) и после каза: "Ами, добре".

През следващите няколко седмици, започнах да търся. Притежавах предимство, което толкова много мои клиенти нямат: просто не ми пукаше. Имах цел за постигане и самоуважението ми не беше заложено в изпълнението ѝ. Моята хазяйка беше готова да се омъжи и мъжът за нея вече я търсеше. Работата ми беше да му помогна да я открие.

В моите очи нещата бяха съвсем простички. Другото нещо, което  знаех, е, че всички профили, които гледам, са всъщност малки парченца от самите мъже. Те бяха просто моментални снимки на начина, по който тези мъже искаха хората да ги възприемат и кратки описания на това как те сами се виждат.

Не че тези хора непременно лъжеха, но знаех, че у тях има неща, които не биха сложили в профила си. Всеки си носеше черти, за които не би искал някой друг да разбере, освен след много време прекарано заедно.

Правех контакт по електронната поща с двама-трима мъже всяка седмица. Някои отговаряха, други – не. Отново пишех на онези, които отговаряха. Мъже, които искаха да проточват имейл контакта или да продължават да си чатят, отхвърлях категорично. Нямах време за такива работи и като консултант по успешни връзки много добре знаех, че когато си готов за сериозна връзка не играеш игри на криеница в интернет. Вместо това търсиш начин да говориш с жената и да я срещнеш. 

Ако даден мъж не беше достатъчно решителен да иска да говори по телефона или да организира среща на живо, просто му обръщах гръб. Предлагах недвусмислено да се чуем по телефона (тоест, той и хазяйката ми). Ако той не се решаваше, аз решавах вместо него.

Нямах време да държа за ръчичка възрастен мъж, за когото се предполага, че трябва да е пораснал. Хазяйката ми заслужаваше някой, когото може да уважава, а не човек, за когото да се грижи като майка.

Дали някога ми минаваше мисълта да се откажа? Никога. Не знаех колко време ще отнеме, но аз знаех какво искам - може би щяха да минат 2 седмици или 2 години, но щеше да се случи...

Освен това не се опитвах да убеждавам който и да е от мъжете да харесат хазяйката ми. Ако те търсеха някаква нереалистична жена, която никога няма да се оплаква или да напълнява и разни други изисквания, имах само едно решение за ситуацията – бутона за изтриване. Това, което искат подобни мъже, не е жена, а фантазия. Никоя не може да изпълни такива очаквания, нито пък трябва да се опитва.

Един ден хазяйката ми каза: "Мисля, че съм готова да стопирам интернет запознанствата. Харесвам този мъж." 

А аз ѝ отговорих: "Кой мъж? Вече им загубих бройката." 

Тя намери снимката му и ми показа профила. Не беше точно "типът" мъж, който тя сама би си избрала. Той живееше в друг град и беше музикант по професия. Но в момента, в който се срещнали, тя беше усетила у него нещо, което много ѝ харесваше. 

Той се оказа много почтен човек, а музиката беше страстта на живота му. Когато даваше обещание, винаги го спазваше. Непрестанно я ухажваше и преследваше през следващите няколко седмици и накрая я спечели. Всъщност, срещу него тя нямаше никакъв шанс. Той не само спечели сърцето ѝ, той го плени.

Година след запознанството им, те се ожениха. И знаете ли кое е най-хубавото в случая – това може да се случи и на вас.