Здравейте, Алексей,

Моят проблем е, че не мога да имам дете. Колкото и да опитваме със съпруга ми, явно нещо блокира появата на така желаното бебе, въпреки че физиологично и двамата сме здрави.

Пробвах разни неща, по примера на Ади от книгите на Ивинела, но толкова съм се спекла в очакванията си, че щом направя някоя “магия”, веднага тичам да гледам чертичката на теста за бременност. А то така не става, нали? Какво да направя, за да освободя напрежението, Вселената да ме чуе и най-после да изпрати щъркела?

* * *

Здравейте,

Като казахте за щъркела, веднага се сетих за една клиентка със сходен проблем, макар че там имаше и физиологичен блокаж.

Бях ѝ дал някаква мантра на първата ни среща, а на следващата сесия тя сподели с мен, че е сънувала ято щъркели и се чудеше какво означава това. Аз ѝ предложих сама да си измисли значението, а не да търси някакво универсално. Много се смяхме, защото тя се сети, че в родния ѝ край наричат щъркела ”щрък”, което всъщност я наведе на мисълта, че може би е сънувала завоалирано ято ”щръкнали”, каквото и да означава това...

Та тя получи задача да ”щръква” каквото ѝ попадне (т.е. да изправя нагоре химикал, дистанционно, телефон, книга...), като едновременно произнася думата ”щрък”. Много скоро, незнайно защо и как, щъркелът Щрък кацна у тях.

Да се освободим от очакванията или с други думи да се доверим на Вселената, като само заявим намерението си, без да я дебнем дали го е изпълнила или да ѝ казваме как да го изпълни, е най-трудната част. И тук, според мен, помага експериментирането с техники, докато попаднем на тази, за която ще усетим необяснимата увереност, че сме успели да стартираме процеса. Чувството обикновено е свързано с усещане на спокойствие.

Да се върна на горния случай, за да обърна внимание на нещо. Не знам дали досега съм споменавал, че действието е много важно, когато играем ролята на вълшебници. Затова аз винаги окуражавам участниците в курсовете ми да използват глаголи в съставянето на ”мантри” и всякакви други словесни вълшебни послания, както и да разиграват с действия сценариите, които измислят, за да задействат случването им, а не да ги оставят в полето на умозрението.

Така че, за да освободите напрежението, пробвайте различни неща. По-добре главата ви да е заета с мисли за това каква щуротия да направите, отколкото с мисли за проблема ви. И по-добре да умирате от смях, докато стоите на един крак и тракате с клюн, отколкото да оплаквате в банята отрицателния си тест за бременност. Самото мислене в посока обратна на проблема вече ви отдалечава от неговата реалност и ви приближава до онази граница на съзнанието, с чието преминаване стъпвате в страната на чудесата.

Имам предвид онази нагласа, която е в състояние да създаде различна от проблематичната реалност, понеже в нея не се действа от позицията на блокажите на социумната личност (страхове, очаквания, статистики, прогнози), а от позицията на безбройните възможности на природното аз, което е във връзка с безкрая. И именно играта ни осигурява тази връзка с Вселената, защото в играенето ресурсите ни стават неограничени – на практика всяко нещо може да бъде използвано като ресурс.

Конкретно във вашия случай, за да ви чуе Вселената, както се надявате, може да използвате вълшебните уши, за които писах в предишната статия. Може да не им говорите, а просто да купите една бебешка дрънкалка и редовно да им ”дрънкате” – буквално и преносно. А за да сте сигурни, че щъркелът ще дойде, може да сложите табела на прозореца си: ”Щъркелово гнездо. Не стреляй!”

Защото причината да не идва, може изобщо да не е някакво лично отношение към вас, а да е заради някакви неосъзнати задръжки от ваша страна. В тази връзка и като за финал, се сещам за блондинката от един виц, която стреляла по ято щъркели и когато я попитали защо го прави, тя отвърнала: „Предпазвам се!”.

Поздрави, Алексей