НЛП (невролингвистично програмиране) предоставя различни техники за изследване на поведение, помага ни да осъзнаем към какво се стремим, да открием успешни житейски модели бързо и ефективно да постигаме собствените си цели.
НЛП е система за изследване и промяна на реалното житейско поведение чрез набор от принципи, поведенчески похвати и техники. То позволява да се променят, възприемат или отстраняват навици и предоставя възможност за избор на най-добрия за всеки човек рационален, емоционален и физически статус.
НЛП ни предлага практически познания за това как да надрастем своя индивидуален житейски опит и да повишим способността си за постигане на по-добро качество на живот.
Техниките на НЛП позволяват да направим нещо, което обикновено се счита за невъзможно - да контролираме времето.
Всъщност, вие и без това го правите постоянно, ускорявате времето на приятните моменти и го забавяте на неприятните.
На повечето от вас се е случвало да чакате градски транспорт в студена зимна сутрин. Тъмно е и ръми. Поглеждате часовника. Минава време, много време. Автобусът го няма. Струва ви се, че е минал цял час.
Поглеждате пак часовника – само 10 минути! „Как е възможно?!“. Вие някак си сте забавили времето.
Срещате се с приятели, с които не сте се виждали отдавна. Забавно ви е. Интересно ви е. Прекарвате си страхотно. Имате чувството, че сте заедно не повече от час. Поглеждате часовника – 3 сутринта! „Кога мина това време? !“ Вие сте ускорили времето.
Разбира се, не става въпрос за ускоряване и забавяне на реалното време. Променя се скоростта на психическата дейност. И от там усещането за време. Не случайно в езика съществуват изрази за различно възприятие на времето: „времето лети“, „времето спря“, „минутите се влачат“.
Често „забавянето“ на времето е свързано със стрес.
Хора, преживели катастрофа с автомобил, споделят как няколкото секунди на катастрофата се разтягат до минути. След това те могат в продължение на десетки минути да преразказват цялото действие, отнело секунди, отново и отново, като се вижда ясната логика в техните действия. Мозъкът им просто е „включил на скорост”, която да подпомогне оцеляването.
Друг пример за забавяне на времето е, когато имате краен срок, за да свършите нещо, което отнема една седмица. Работата е много и трябва да отделите цялото си време, за да сте готови. Но вие поради някакви причини не започвате веднага. И когато са останали само два дни, вие най-после се захващате.
Някак си успявате. Работа, за която са нужни седем дни, сте свършили за два. Отлагайки началото, сте си „образували“ стрес, за да влезете в изменено състояние на съзнанието. Това ви е позволило да ускорите психическата си активност и съответно да „забавите“ времето. Повечето студенти учат за изпити по този начин.
Как да управляваме времето осъзнато?
Логично е да си зададем този въпрос. За да стане това са необходими определени навици за описание и управление на състоянието. Тази техника се изучава на пети модул от курса НЛП Практик.
За да забавите времето, е необходимо да си спомните моменти, когато сте го правили. Добре е да са позитивни, когато бавното течение на времето ви е доставяло удоволствие. Всички сме имали такива дни, които сме преживявали с възторг и ни се е струвало, че са много дълги – например първия ден от отпуската. Работите цяла година и после излизате в отпуск – първият ден продължава цяла вечност и вие успявате да свършите маса приятни неща.
Преди време често почивах във Варна – там мои близки имат вила в морската градина. Когато пристигнех, имах чувството, че приятелите ми се движат като на забавен каданс, а аз летя като торпедо. Трябваха ми 2-3 дни, за да забавя темпото. В първия ден съм играл тенис, плувал съм, пил съм кафе с някого от Варна, купил съм вестници и съм ги прочел, напазарувал съм… поглеждам часовника – 11 сутринта.
Ето пример, когато времето се движи бавно, а вие – бързо и при това ви е приятно. Друг такъв може да бъде, когато работите нещо с желание, мотивирани сте и правите всичко скоростно.
След като имате вече преживяването на забавено време, можеte да го опишете. Всяко състояние се характеризира с това, което чувате, виждате и усещате. Обърнете внимание на визуалните възприятия в това състояние. Много често има разлика между центъра на картинката и периферията. Може центъра на изображението да се движи бавно, а периферията – бързо или обратното.
Вероятно имате някакъв специфичен вътрешен ритъм, може би възприемате звуците по-различно. След това могат да дойдат усещанията в тялото – мускулни напрежения или отпускане в различни области.
Извикването на спомените за такова състояние ви кара да намерите параметрите на забавеното време и съответно възможността да ги използвате, за да ускорите бързо психическата си дейност, да удължите приятните моменти в живота или да работите по-бързо.
По аналогия може и да ускорявате времето, за да съкратите досадните преживявания.
