За да бъдеш жената, на която вече не й пука, първо трябва да ти пука твърде много.
Влюбвай се безразсъдно, с главата напред, наричай го романтика. Защото от истинската любов боли, нали? Игнорирай онова тихо вътрешно гласче, което ти казва да си тръгнеш. Да пуснеш. Да позволиш на дробовете си да дишат пълно и самостоятелно. Гледай го как издишат, как оставаш без дъх, преследвайки човек, който никога няма да бъде напълно твой. Надявай се, че нещата ще се променят. Приеми, че това никога няма да се случи.
Определяй цената си според това какво мислят другите за теб. Позволи на онези, които не ти мислят добро, да казват коя си. Продължи да търсиш тези хора, да ги оставяш да играят роля в живота ти, защото си слаба, защото не можеш да се справиш сама със себе си. Остави ги да се държат пренебрежително към милите жестове и помощта ти.
И накрая - предай се. Ядосай се. Обвини себе си за всичко. Запитай се защо си такава, пожелай си да не си толкова чувствителна. Да не чувстваш всичко така силно, дълбоко, влудяващо.
И остави болката. Нека те боли, боли, боли, докато вече не можеш да издържаш повече.
И си кажи "Майната му!"
Вдигни ръце във въздуха и затвори сърцето си. Бъди постоянно в защитна позиция. Стани цинична. Кисела. Спри да търсиш близките си, дори и тези, на които наистина им пука за теб. Наречи го "предпазване".
Бъди безразсъдна, бъди бунтарка, бъди "готиното момиче", което не се интересува. Живей по този начин няколко седмици, няколко месеца. Замисли се коя беше преди да спре да ти пука и коя си сега. Какво стана с момичето, което можеше да обича искрено? Момичето, което мислеше доброто на всички? Момичето, което плачеше, когато му се плаче, момичето, което не се страхуваше, че ще бъде наранено и разкриваше сърцето си?
И в този момент ще осъзнаеш, че да си безчувствена не е чак толкова страхотно. Че преградите и лентите с надпис "Внимание" не са никак романтични - това са неща, които те правят ужасно самотна.
Ще разбереш, че има красота в несъвършенството. И че няма да ни стигне един живот да открием баланса между това да те е грижа прекалено много и да не ти пука съвсем.
И най-важното - не можеш да промениш това, което си. Винаги, някъде дълбоко в себе си, ще бъдеш жената, на която й пука. Жената, която обича твърде силно. Която чувства твърде дълбоко. Приеми, че може никога да не постигнеш баланса между твърде много и твърде малко и това е в реда на нещата.
Може би ти просто си такава. И може би, това не е чак толкова лошо.
Прочетете още:
- Моля те, бъди последната ми любов...
- Любовта е съвършено проста и просто съвършена!
- Любовта е най-сладката болка на този свят
