Как да постигна усещането за себедостатъчност и полезност, чувството, че моето съществуване има смисъл? На 23 години съм, уча, имам приятел, работя в свободното време, имам различни хобита. Когато съм с приятеля си, се чувствам прекрасно и кипя от щастие, но проблемът идва, когато остана сама и тогава често губя чувството за себедостатъчност.

Освен това, въпреки хобитата, нямам определен талант, в който съм добра и не знам със сигурност какво е моето призвание, а сякаш имам нужда да го знам, за да мога да го правя и да се чувствам удовлетворена. Когато съм с други хора, може би не усещам така това чувство за неудовлетворение, но когато съм сама, е доста силно.

Какво да направя и как да работя върху себе си, за да се чувствам по-добре и достатъчна и полезна, когато съм сама? Не искам да имам нужда от някого около мен, който да ми придава значение и смисъл, за да съм щастлива. Не мога ли просто да съм щастлива и сама със себе си? Благодаря ви предварително! Много, много се надявам да ми отговорите!

Поздрави

* * *

Здравейте,

Писмото ви ми хареса. Вниманието на повечето хора е насочено навън, а не навътре, както е при вас и което е чудесна отправна точка за живота!

Зарадва ме това, че на тази млада възраст проявявате здравомислие да търсите начин да изградите вътрешните си опори, вместо да разчитате за живота си единствено на външните, както социумът ни манипулира да правим. Разбира се – с подлата цел да изпаднем в пожизнена зависимост от това да се уповаваме на моделите, които той ни пробутва за нашето щастие. Според матрицата, щастието винаги е в нещо извън нас и никога не идва отвътре.

То е обусловено от хиляди външни условия, но те рядко отговарят на истинските потребности на природното аз на човека. Затова често се случва, когато рухнат опорите отвън, да рухва и човекът, който е подменил доброволно автентичните опори за живота си с бутафорни. Или както написа Ивинела Самуилова в „Робувате ли на света?” – една от „гатанките” в новата ѝ книга„Гатанки от небето”:

„..в наши дни щастието е обвързано с толкова социални условности и външни причини, че дори идеята за него е немислима, ако не е външно обусловено. Странно е как представата, че щастието не е вътрешна нагласа за живот, а се намира извън нас, е успяла да се наложи. Сякаш изобщо не става въпрос за индивидуално и съкровено преживяване, а за шопинг терапия. На пазара на щастието е сложена дори любовта, опакована в образа на идеалния партньор. „Защото го заслужавате!”, ни убеждават рекламодателите, обаче не уточняват, че всъщност говорят за кръста. Не като наказание, а като неизбежна последица, когато погрешно сме поставили знак на равенство между условията на живот и самия живот. Защото всичко, което краде от сърцето ни и се превръща за нас в Бог, в някакъв момент неизменно се оказва, че ни е донесло страдание, болка, умора и отчаяние, вместо лелеяното щастие...”

Нещата отвън могат да допринесат за нашето съществуващо вече щастие отвътре, но те не могат да направят някого от нещастен – щастлив. Могат само временно да прикрият състоянието на празнота отвътре, както вие самата вече сте установили.

Според мен, пребиваването върху шарена черга (килимче) във всякакви пози действа много добре в тази посока – да откриете вашите собствени извори на вдъхновение и радост, призвание, чувство за удовлетворение и самодостатъчност. За баланс, обаче – да не би чувството за собствена достатъчност да се изкриви в неприятната посока, с която често се свързва думата „самодостатъчност” по принцип, ви препоръчвам от време на време да се опитвате да вършите различни дейности само с една ръка или само с един крак. Ще се радвам, ако след месец изпратите обратна връзка как се развиват при вас нещата.

Поздрави, Алексей 

Прочетете още от Алексей Бъчев в Edna.bg:

Страдам от паническо разстройство

Постоянно повтарям едни и същи губещи модели

Съпругът ми не иска и да чуе за ремонт вкъщи

Как да престана да чакам и да се справя със страха от живота?

Как да се справим със злата свекърва?

Искам мъжът ми да промени нагласата си към парите