В превод от испански "алегрия" означава радост.

Спектакълът на галактически известният "Цирк дьо Солей", който се изигра пред претъпканите зали на "Арена Армеец" този уикенд за мен беше най-ефирно вълшебната ода на радостта.

Малко скептична, малко уморена и неделно сънена отидох на дневното им представление с уговорката, че знам аз какво е цирк, ама не съм гледала от години.

"Алегрия" надмина очакванията ми и ме принуди в галоп да препусна по сайтовете в дирене на още и още доза алегрия – най-радостния коктейл от музика, магия и талант.

Ако никога не сте гледали спектакъл на марката "Цирк Дьо Солей", трябва да ви предупредя - това е цирк без животни, без класическата арена и пиян конферанс, без захарен памук и миризма на конски фашкии.

Като жанр този "нов цирк" побира в себе си театър, танц, комедия дел арте и карнавал. Той е атракцион, в който обаче може да се долови и нишката на фино поднесена история. Но не е задължително. Това е за по-взискателните зрители, които гледат отвъд шоуто, което повярвайте е най-доброто на света!

"Алегрия" е най-старият спектакъл на "Цирк Дьо Солей", но в него участват най-младите артисти на цирка, представители на 17 държави.

След петте представления в "Арена Армеец" в София, в които артистите са сменили над 400 костюма, и са усмихнали хиляди чифта очи, мога да кажа само, че магията на това шоу ме върна в детството и ме накара отново да повярвам в безграничните възможности на човека и гениалността на неговото въображение.

"Цирк Дьо Солей" съществува от 1984 г., когато работещите в него са били 73 души, а сега са над 5000. Над 100 различни професии са ангажирани в организацията, производството и разпространението на спектаклите.

Хората в Цирка говорят на 25 езика. Оригиналната музика на "Цирк Дьо Солей" е смесица между джаз, поп, танго и етно и се изпълнява само на живо от професионални музиканти. Имат 19 различни спектакъла.

България се среща за втори път с магията на "Цирк Дьо Солей".

"Алегрия" – "Радост" е най-емоционалният им спектакъл, посветен на силата и енергията на младостта.

В него живеят нимфи, клоуни, носталгични стари птици, Бялата и Черната певица, Златният и услужлив Тамир, дяволитият Флюр - нашият гид из царството на Алегрия.

Спектакълът ни потапя в нещо като Страната на чудесата и ние всички, макар повели със себе си децата си, се превръщаме в деца.

Зениците ни се разширяват, сърцата – и те, и времето спира и не искаме да свършва.

И тропаме с крака и пляскаме с ръце, и... крием някоя и друга сълза на възторг от красотата и безграничността на човешкият дух и талант.