На 15 април 1912 вечерта най-големият и смятан за непотопяем кораб „Титаник“ се блъсва в айсберг и потъва.
Смята се, че причината е решението на капитана да завърти кораба странично, опитвайки се да избегне удара.
По този начин обаче подводната част на айсберга разпаря целия корпус на парахода и плавателният съд потъва за няколко часа.
Жертвите се над 2 000 защото спасителните лодки не са достатъчно. Ако вярваме на филма, премахнати са по естетически съображения.
По случай годишнината от най-известната катастрофа на 20 век, ирландското издание IrishCentral публикува откъси от историите на оцелели от „Титаник“.
И ни показва за пореден път, че понякога животът ни зависи от едно спонтанно решение, от едно спонтанно изречение.
Такъв е случаят с Катрин Гилнах.
Тя е на 16, пътува в трета класа и отива при сестра си в Ню Йорк.
Във вечерта на катастрофата на нейната палуба има празненство и никой не подозира какво ще се случи в следващите часове.
Случайно Катрин се сблъсква с момче, с което са разменили няколко думи по-рано през деня.
„Ела с мен, става нещо с кораба“, й казва той и Катрин повежда двете момичета, с които е в една каюта нагоре към палубите.
Не знаят къде отиват, корабът е голям и объркан.
Катрин свива в погрешен коридор, загубва приятелките си и се озовава сама някъде в утробата на „Титаник“.
Тръгва наслуки и се сблъсква с мъж, който седи спокойно на пода в коридора, леко усмихнат, сякаш това, което в момента се случва с него, с кораба и всички пасажери, не го засяга пряко.
Той ѝ помага да стигне до горната палуба в мига, в който последната спасителна лодка вече се спуска към водата.
„Не може да ви вземе и вас, госпожице, лодката е пълна“, подвиква някой.
„Но аз искам да тръгна със сестра ми“, изстрелва момичето без да се замисли. Разбира се, сестра ѝ не е на лодката, а в Ню Йорк и все още не подозира за опасността, в която се намира Катрин.
Тогава член на екипажа се вижда принуден да върне един от мъжете на палубата и да пусне Катрин в спасителната лодка.
Върнатият мъж дава шала си на момичето и ѝ казва усмихнат „Сбогом завинаги“...