Тъкмо в самия край на краткия месец, точно преди да дойде пролетта, се усеща повей на младо, живо и много свежо изкуство.

Открих го в две много специални изложби  - едната на млади художници, финалисти в конкурс за съвременно изкуство в галерия "Нюанс", а другата – на "бившите" или по-скоро вечните млади, които белязаха промяната, онази – политическата, но и културната. Неин домакин и подстрекател е Софийската градска художествена галерия.  

Знаете ли какво е "финисаж"? Това е обявяване на финалисти в даден конкурс. На 26-ти февруари от галерия "Нюанс" учтиво ни канят на един такъв пре-любопитен финисаж, на който ще се обявят финалистите от конкурс за съвременно изкуство, организиран от галерията по случай първия ѝ рожден ден.

Участниците в надпреварата за парична премия и възможност за самостоятелна изложба творят във всички възможни жанрове на съвременното изкуство – живопис, графика, фотография, инсталация, видео арт.

Финалистите са отсяти от професионално жури, но крайният победител ще бъде избран чрез гласуване на публиката. Всеки, който е разгледал изложбата, и е избрал свой фаворит, може да пусне гласа си за него. Събралият най-много точки ще стане известен на 26-ти февруари - на "финисажа".

Без да има тема, в изложбата се откроява интересът към времето като категория и интерпретирането ѝ чрез най-различни средства. Ярко чувствителни към болките на деня, но и много смели, като изразност, са всички млади художници, показани тук, но аз бях впечатлена от работата на Деян Янев.

С много ирония и смелост, достойни за "Шарли Ебдо", тя представлява диптих, показващ сечението между модата, костюма, религиозната принадлежност и войната.

Смела и нестандартна е и композицията от поредица фотографии на фази на мухлясване на хляба, както и експонат на самия хляб. Този акт ни говори за тленността и за времето през възможно най-битовия, но и най-знаков обект.

Аз харесах и картините с писмата, и котешките очи и скулптурата на бебе с биберон и... Няма да издавам повече.

Най-добре идете и изберете своя фаворит. Няма да ви струва нищо, а на победителя пък това ще даде шанс да направи цяла експозиция и да се развихри.

Галерия "Нюанс" се намира на ул. Денкоглу 42. Изложбата можете да посетите от 13 февруари от 1 март 2015 г.

Не е възможно да се покаже как се е променил езикът на изкуството през последните тридесет години, но едно е сигурно - че обществените промени са изменили не само темите, но и жанровете в изобразителното изкуство. В амбициозния проект "Изкуство за промяна 1985-2015", чийто куратор е Мария Василева, а домакин Софийска градска художествена галерия, можете да видите буквално как сполетялата ни свобода и демокрация е променила начините на изразяване. От идеологически ангажираната живопис и графика изведнъж се скача в хепънинга, видео-арта, колажа, защото новите форми са единственият път към свободата и бунта.

Изкуството изведнъж става много важно, то излиза от галериите и отива на площадите, в парковете, в култовата градинка на Кристал, на покривите на учрежденията.

Към изложбата има и респектиращо двуезично издание от 384 страници, пълно с аналитични текстове, интервюта и илюстрации.

А сред художниците ще срещнете имената на Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Лъчезар Бояджиев, Борис Мисирков и Георги Богданов, Даниела Олег Ляхова, Боряна Росса и Ултрафутуро, Венцислав Занков, дори и Светлин Русев.

Изложбата задава много въпроси, на които (уви) не можем да отговорим, тя ни замисля за това какво се случи с интелектуалците от 80-те и 90-те, които бяха тогавашните звезди – скандални, умни и невероятно харизматични. Защо днес те се превърнаха в аутсайдери, емигрираха или просто системата и нестихващият преход ги опитоми.

И тук, в тази изложба, от всеки експонат ни дебне негово величество Времето, неговият неумолим ход, документиран от смелите и дръзки акции и артистични жестове на "вечните млади".

Софийска градска художествена галерия се намира на ул. Ген. Йосиф В. Гурко 1. Изложбата можете да посетите от 20 февруари от 5 март 2015 г.

За мен тези две изложби са полюсите на една изстрадана и една подарена свобода – осъзнатото рушене на стереотипи тогава са ежедневието на младите днес. Меланхолията и носталгията на онова поколение срещу иронията на днешното.