Търся дума, с която да опиша женската душа. Да е крехка, не е крехка, защото издържа на тежести, които и камък не може да понесе. Да е корава, не е корава, защото й трябва много малко, за да се разплаче или да ликува. Да е голяма, не е голяма, защото се побира в толкова фино същество, каквото е жената. Да е малка, не е малка, защото събира в себе си всичко – радости и грижи, щастие и неволи, нежност и грубост...
Тя е едновременно толкова позната (поне за нас, притежателките й) и толкова необятна, че не може да се опише. Но едно е сигурно – женската душа е чувствителна и ранима. Ние винаги усещаме, когато ни боли, но не винаги разбираме къде точно по нея е раната и какво я е причинило.
Ще си кажете: няма личен лекар за души, при когото да отидем и той да ни даде направление за специалиста, от когото се нуждаем. И аз така си мислех преди да срещна нея.
Представям ви Анастасия Шахматова, която умее много внимателно и точно да „сканира“ женската душа и да насочи притежателката й към правилния психолог. Анастасия работи с едни от най-добрите руски психоложки от школата на гуруто на женската сила – Лариса Ренар, познава много добре работата на всяка от тях, с нейните тънки специалности и силни страни и когато установи проблема, довел до дискомфорта на дамата, която седи срещу нея, веднага знае към кой специалист да я пренасочи.
Резултатът е много довони, щастливи клиентки и един чисто нов проект, за който самата Анастасия ще ни разкаже сега.
От колко години се занимаваш с психология и как се запали?
- Винаги съм се интересувала от тази наука, но не можех да си обясня какво точно ме привлича в нея – може би нейната дълбочина, това, че тя прониква отвъд видимото. Четях книги, ходих на курсове, но всъщност първият ми допир с професията беше като клиент. Толкова много ме болеше след една раздяла, че вече не се справях сама. Пробвах лични консултации при различни известни в България специалисти, но за съжаление не намирах отговори и успокоение за себе си. Продължавах да си живея живота с тази болка, неразбирайки защо това продължава толкова време. Междувременно се омъжих и се разведох, родих дете, което се наложи да отглеждам сама.
Животът ставаше все по-труден и по-труден. Със сигурност не живеех живота на мечтите си. Това продължи, докато не започнах да менажирам школата на Лариса Ренар за България преди 5 години. Там се запознах с различни специалисти и различните методи на работа в психологията. Реших да им се доверя и да опитам отново да реша проблемите си. В началото плахо минавах един или друг курс или консултация, защото вече не мислех, че има изход от моята ситуация и че и аз бих могла да бъда щастлива. Постепенно започнах да усещам помощта на психолозите. Започнах да се освобождавам от болка и обиди, сдобих се с усмивка и вяра в себе си. След това поех и по собствен път на развитие в тази професия.
Това, което ме впечатли в психолозите от школата на Лариса Ренар е, че те имат изключително дълбоки познания в своята област. Всеки един от тях работи с различен метод и влагат много както в личното си обучение, така и в практиката. Освен това те притежават много силно чувство на емпатия. Професионализмът и емпатията превръщат един психолог в незаменим.
Наскоро създаде свой собствен нов проект – Woman LifeBook. Какво представлява той и как се осмели да започнеш нещо ново и то в период на изолация и по време на световна пандемия?
- Честно казано, много време не поглеждах в посоката на създаването на собствен проект. Решаващи се оказаха два фактора. Единият е, че много хора, с които работата ме срещна, ми казваха, че очакват от мен да създам свой проект, който да бъде управляван и изграден по моя начин, подтикваха ме от доста време. И другият, по-силният от двата - че в момента на карантината аз разбрах, че вече не мога да работя и да живея по стария начин. Разбрах за себе си, че старите модели вече отдавна не ме устройват и не ме вдъхновяват.
Извадих най-силните си качества, а именно да обединявам хората и да изграждам структура и система и за една нощ си направих сайта на Woman LifeBook. Така се роди общността за жените, където те могат да чувстват себе си защитени и в добри ръце на умели психолози. В Woman LifeBook има обучения, които са структурирани по такъв начин: жената да може да изследва своя проблем и да получи инструменти за неговото решение под наблюдение и помощ на подходящ за проблема психолог. Ние не даваме модел как трябва да живееш или как трябва да бъдеш щастлива. Ние приемаме, че щастието за всеки е индивидуално, а ние сме само проводници по пътя на личностното развитие на една жена.
Какъв е пътят към изкуството една жена да познава себе си?
- Няма един класически път, пак ще кажа, че за всеки човек щастието е лично и индивидуално. Но за да опознае себе си, една жена първо е необходимо да има смелост да се срещне с промените в живота си, които ще настъпват в процеса на работа върху себе си. А както знаем, излизането от зоната на комфорт се харесва на малко хора.
Едно от основните неща е жената да отдели себе си като личност от своите родители, но без да разваля реалните си отношения с тях или пък обратното - да се надява те да станат приказни, ако в реалността са били токсични.
Второто е да работи върху своята емоционална зрялост. Много често срещам жени на по 30-40 години, които размишляват и управляват живота си като тийнейджъри. Все едно, че пишат една чернова и очакват някъде там след време да дойде реалният живот, който тогава ще го живеят, без да разбират, че всъщност те вече го живеят и това, което се случва в него, е тяхна отговорност.
Третото е да лекува детските си травми и да излиза от замръзналото си състояние, в което травмите я държат.
Преминавайки през тези основни процеси, гарантирам, че всяка жена ще успее да постигне това, за което мечтае и което я прави щастлива.
На страницата на Woman LifeBook във Фейсбук прочетох, че има два начина да изживеем живота си: Като нещо обикновено или като чудо. Как да го направим по втория начин?
- Като нещо обикновено означава да живееш живота си спрямо това, което ти налага обществото: родителите, близките, училището, университетът, а това, например, е в пълно противоречие с теб самата. Много жени се омъжват за човек, който е харесван от родителите. Или учат с години специалността, посъветвана от близките и т.н. Тогава животът ти се струва обикновен. Ти с нищо не изпъкваш. Живееш като другите…
А да изживееш чудо означава да поставиш фокуса върху себе си, върху своите убеждения, вярвания и желания. Тогава ще имаш усещане, че животът е прекрасен и ще му се наслаждаваш. Тогава ще имаш и подходящи хора около себе си, които разделят твоите убеждения, защото ще си искрена и със себе си, и с тях.
От тук накъде? Какво ти предстои в най-близко бъдеще?
- Нови и все вълнуващи проекти! След като създадох Woman LifeBook, много жени ми писаха с въпроса какво да направят и те, за да постигнат успех в своята кариера, да израснат, да станат женски треньори. Това ме вдъхнови да събера в един общ проект моите учители и да направим четиримесечно обучение на тема „Аз съм женски треньор“, където за този кратък срок сме концентрирали дългогодишния си опит и ще дадем най-ценното и полезното на всяка жена, която иска да бъде треньор. Това обучение ще бъде полезно както за психолози, така и за всички други, които искат да предават своите знания към женска или смесена аудитория: всякакъв вид инструктори, треньори, коучи, преподаватели, учители, дори адвокати и счетоводители или хора, които все още търсят своята мисия и искат да излязат на ново ниво на своето професионално и личностно развитие. Там всеки участник ще има собствена, лична терапия, ще получава знания как да преминава страховете си от публична изява, как да създава собствен продукт и да го превърне в успешен и популярен, как да се абстрахира от „какво ще кажат другите“. Школата „Аз съм женски треньор“ концентрира в себе си опита на 4 специалиста, които преминаха по своя път на развитие и могат с точност да посочат как се избягват грешките на професията и кой е най-краткият път към успеха!
Твоето послание към жените?
- Да се вслушват в себе си, за какво копнее душата им. Да разбират, че наистина няма нищо по-ценно от тях самите. А в случай, че това не им се получава, да знаят, че има Woman LifeBook, където всяка една от тях може да напише своята история на живота.
