Има хора, които идват в живота ни просто ей така, случайно, полека, без гръм и трясък. И понякога точно тези хора се оказват най-важните, те променят всичко и довеждат в стомаха ни онези пеперуди, за които всички копнеем.
Понякога, колкото и да бягаме, любовта ни застига и то от възможно най-неочакваното място и тогава не ни се иска нищо друго, освен да бъдем в ръцете на любимия.
Днешното поетично вдъхновение го доказва:
***
Говорим си за...
Заспива ми се някъде далече.
На Марс ми се заспива! Ако може...
Омръзнаха ми тези земни вéчери,
рисуващи измислици по кожата ми.
Омръзнаха ми лунните истории,
които си разказвам сам-самичка.
Омръзнаха ми всичките герои,
които не обичам. И обичам.
Омръзна ми да ми е толкова сложно.
Заспива ми се някъде далече...
На Марс ми се заспива, ако може.
Или пък, ако може, във ръцете ти.
Caribiana
***
Вижте още:
- „Голямата тръпка“ и „сродната душа“: защо сърцето ни все ги обърква
- Ти и той сте една и съща зодия. Има ли смисъл?
- Писмо от една влюбена жена: “Не искам да ме разбираш, искам да ме обичаш”
- Притча за великата любов и силата на времето
