Националните есенни изложби в Старинен Пловдив бяха открити снощи в Балабановата къща, предаде БГНЕС.
Проектът "Форсиране на избора" представя селекция единствено от млади автори, за част от които това участие е първа самостоятелна изложба.
Участниците са Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева и Стоян Дечев.
Тази година Националните есенни изложби се организират на нов принцип: те са поверени на артистичен директор - доц. д-р Галина Лардева (изкуствовед, куратор), който решава концептуалните и техническите параметри на тяхното провеждане.
Изборът на тези художници има за цел да се запази приоритетът на класическите форми на изобразителното изкуство, но да се търси израз на тяхното възможно обновление, да се набележат тенденциите на художествено развитие на едно ново поколение не само за себе си, а в един съвременен и актуален контекст, в който са възможни условия за пълноценна комуникация.
Участниците във "Форсиране на избора" (Национални есенни изложби, Пловдив 2013) са автори на възраст между 25 и 40 години, получили своето сериозно академично художествено образование в България и/или по света, имат своите специализиции, резиденции и участия в редица проекти, всеки от тях следва самостоятелно своя път на творческо развитие.
Не на последно място проектът цели чрез засилено презентиране на младите в съвременната българска художествена сцена тяхното осмисляне и осъзнаване като релефно творческо поколение, а комуникацията помежду им – да допринесе за формирането на необходимата активна среда за бъдещо развитие.
За проекта е подготвен двуезичен луксозен каталог, в който освен репродукции на голяма част от произведенията, представени в изложбите, са публикувани статии за всеки един от авторите и въвеждаща изкуствоведска студия.
Националните есенни изложби в Старинен Пловдив възникват като алтернативно място за представяне на млади, неконюнктурни пластически позиции извън централизирания модел на функциониране на изобразителното изкуство през края на 60-те години на ХХ век.
През годините тази концепция постепенно губи позиция и те се превръщат в едно от най-представителните събития за съвременно изкуство в национален мащаб, представящо по правило класически медии и известни имена.
Част от реализираните кураторски проекти след 2000 година направиха опит да трансформират идеята за класично и съвременно, да разширят границите им извън понятията за медия, форма и пространство, да осмислят някои съвременни процеси във визуалните ни изкуства.
Наред със специфичния декор на експозиционните пространства на къщите и дворовете в Старинен Пловдив, уникална характеристика на този дългогодишен фестивал е фактът, че на практика той представлява голям сбор от индивидуални изложби.
