„Силен женски персонаж“ или ‘strong female character’ - бичът на съществуването на всеки амбциозен холивудски сценарист или иначе казано, най-трудната за определяне формула в летния касов филм. Всеки екшън в наши дни, освен ако не е тотално лишен от всякаква художествена амбиция като „Бързи и яростни“ например, се опитва да има по един такъв персонаж.
За съжаление, на господата сценаристи не им се получава особено често. За щастие, с течение на времето стават все по-добри.
За съжаление, през изминалото десетилетие за силен женски персонаж минаваше Селин от поредицата „Подземен свят“, Алис от „Заразно зло“ или пък Черната вдовица от филмовата вселена на ‘Marvel’.
Три героини, които разхвърлят десетки противници от противоположния пол в юмручни схватки, без да се изпотят или да им се развали прическата. И също така три героини, толкова лишени от реална човешка самоличност, че могат да причинят главоболие на зрителя, който се опита да си изясни мотивите, емоциите или чувствата им.
За щастие, в наши дни някои хора в Холивуд все пак усетиха, че това не са силни женски персонажи, а ходещи стереотипи, облечени в прилепнали дрехи от кожа, които в хода на действието служат единствено като инструмент за екшън сцени, а не като човешки участници.
Да, трите героини, които посочих по-горе, все още се появяват по големите екрани и имат своята аудитория от зрители. Но ако през лятото ви се гледа зрелищен екшън филм с женски образ, който е нещо повече от това, ето ви пет препоръки от последните пет години, подредени в хронологичен ред.
1. Селина Кайл (Ан Хатауей) – ‘The Dark Knight Rises’/„Черният рицар: Възраждане“ (2012)
Започваме списъка с една дама, която в комиксите за Батман е известна с името Жената Котка и в тях многократно са ѝ били приписвани свръхчовешки способности. Не и в третия филм от великата трилогия за Черния рицар, магнум опусът на Кристофър Нолан, в който Качулатият кръстоносец и съпътстващите го пресонажи, включително и госпожица Кайл, са представени с възможно най-приземен тон и в най-реалистична светлина.
В „Черният рицар: Възраждане“ се запознаваме с героинята в типична и позната светлина – тя е професионален крадец, високоплатен коропоративен шпионин и много други не дотам почтени неща. Безсрамно и спокойино използва сексуалността си, за да постига целите си, но е много повече от красива престъпница със страхотни бойни умения.
В хода на сюжета имаме възможността да видим цялата метаморфоза на госпожица Кайл от социален бунтовник, който търси анархия и възмездие над богатите, до истинска героиня, която осъзнава мястото си в обществото и започва да брани слабите. Носителката на „Оскар“ Ан Хатауей поразително лесно предава на зрителя тази буря от чувства с равни дози експресивност и хладнокръвие.
Всеки може да се идентифицира с идеалистичните ѝ и наивни импулси – на кой не му се е искало да извади с ритници корумпираните богаташи, особено в нашата скъпа родина, от техните гнезда и да разпредели богатствата им между себе си и по-бедните? Лесно се поставяме на нейното място и впоследствие, когато тя осъзнава, че революцията на злодея Бейн не е нищо повече от неговия начин да тероризира Готъм, и решава да му се противопостави при първа възможност.
И въпреки своята безспорна човечност, ясни мотиви и бурни чувства, Селина Кайл и за миг не ни позволява да забравим, че тя е Жената Котка – секси, готина, способна и находчива, или, казано по друг начин, един силен женски персонаж.
2. Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс) – "The Hunger Games’/„Игрите на глада“ (2012-2015)
Дженифър Лоурънс е най-високоплатената и вероятно най-популярна актриса в наши дни. От 2010 година насам тя е записала три номинации за „Оскар“, от които един път е спечелила и наградата, но това не я е спряло да се превърне и в лицето на две касови комерсиални поредици. И докато ролята ѝ като Мистик в „Х-Мен“ видимо е умишлено преувеличена, участието ѝ като Катнис Евърдийн в „Игрите на глада“ буквално постави стандарта за качество на филми в „young adult“ (букв. „млади възрастни“) жанра.
Катнис Евърдийн за „Игрите на глада“ е това, което е Доминик Торето за „Бързи и яростни“ – макар и да е в море от колоритни поддържащи персонажи, тя категорично е главната героиня и без нея поредица няма как да има. Дотук се и изчерпват сравнения със стереотипния мачо, изигран от Вин Дизел с двете му лицеви изражения и двете му вокални тоналности.
Катнис е младо момиче, едва пристъпило прага на пълнолетието, когато импулс да спаси по-малката си сестра я вкарва в Игрите на глада. Действието еволюира и се разраства многократно след това, а заедно с него, за щастие, виждаме и развитието на главната героиня.
Тя бавно и постепенно, в хода на цели четири филма, се превръща в символичен водач на хората, инструмент за политически амбиции и страхотен боец. Същевременно обаче не са ѝ чужди закономерните за възрастта ѝ сърдечни трепети, с които я свързват двамата главни мъжки персонажи, а, като всеки един от нас, не може да престане да се грижи и за семейството и приятелите си.
Интимна и истинска човешка драма на фона на глобални сътресения и готин екшън – „Игрите на глада“ зададе формулата, която се опитваха да последват „Дивергенти“, „Лабиринтът и един Господ знае колко още „young adult“ поредици. Нито една от тях нямаше същия успех и, честно казано, причината е една – неподражаемата и автентична главна героиня, изиграна експертно от Дженифър Лоурънс.
3. Рита Вратаски (Емили Блънт) – "Edge of Tomorrow’/„На ръба на утрешния ден“ (2014)
Научнофантастичен екшън филм с огромни роботи, извънземни, експлозии и прочие зрелища, в който Том Круз играе главната роля... и в началото на действието е жалък малодушен страхливец, който единствено гледа със страхопочитание към главната героиня. Ето на това, скъпи читатели, се казва „художествена дързост“.
В „На ръба на утрешния ден“ режисьорът Дъг Лаймън освежава и вдъхва живот на добре познатия научнофантастичен мотив за безкрайно повтарящия се ден. Фактът, че всички сме го гледали преди във филми като романтичната комедия ‘Groundhog Day’ с Бил Мъри и кибертрилъра „Първичен код“ с Джейк Гиленхол, и че въпреки това „На ръба на утрешния ден“ беше най-високо оцененият филм за лятото на 2014 година и регистрира достатъчно високи приходи, за да се пише в момента сценария за продължение, е красноречив.
Емили Блънт в ролята на Рита Вратаски предава със смазваща убедителност чувствата на гняв, объркване и обреченост на една жена, принудена да повтаря един и същи ден от своя живот отново и отново. Появата на героя на Том Круз преобръща нагласата ѝ с главата надолу и най-сетне довежда до кулминация продължителните ѝ подвизи.
Същевременно постоянните повторения на деня са превърнали героинята в същинска машина за убиване. Именно фактът, че тя се изявява като ментор, наставник и партньор на героя на Круз, а не просто като романтичен интерес или нещо също толкова сладникаво и идиотско, я прави необичайна и изключителна. В „На ръба на утрешния ден“ има десетки неща, заради които филмът да се препоръча – екшънът, находчивия сюжет, химията между главните изпълнители, специалните ефекти и така нататък – но персонажът на Рита Вратаски със сигурност е едно от тях.
4. Командир Фюриоса (Чарлийз Терон) – "Mad Max: Fury Road’/„Лудия Макс: Пътят на яростта“ (2015)
Тотален триумф с шест награди „Оскар“, универсално критическо одобрение, призове и отличия от фестивали, достатъчни финансови приходи, за да има и продължение – „Лудия Макс: Пътят на яростта“ буквално експлодира по кината през 2015 година като вероятно най-добрия екшън филм на това десетилетие. Единственото странно и необичайно нещо около него беше, че... ами Макс Рокатански не беше главният герой.
Подобно определение много повече подхожда на Фюриоса, едноръкият войн от женски пол, който се противопоставя на малка армия от фанатици, водена от майчиния си инстинкт и изгарящото желание за изкупление. В ролята Чарлийз Терон успява да проектира смазваща вина, ледена решителност, тъга, почти равносилна на обреченост, и, погребана под всичко това, но водеща в действията ѝ, типично женска грижовност и категорично желание да спаси младите момичета, които са във властта ѝ.
Походът ѝ към свободата сякаш случайно съвпада с този на Макс Рокатански, изигран от Том Харди в напълно типичния за актьора стил. Заедно двата образа се допълват и си взаимодействат до съвършенство, създавайки стълб, на който да се опре иначе простичкия сюжет.
Оттам насетне нещата остават в изключително способните ръце на маестро Джордж Милър – експертно режисирани експлозии, екшън, разруха, напрежение и преследвания изпълват „Лудия Макс: Пътят на яростта“ и го превръщат в една истинска класика, за която ще се говори и след десетилетия.
5. Даяна (Гал Гадот) – "Wonder Woman’/„Жената Чудо“ (2017)
Няма как подобен списък, написан в текущия момент, да завърши с друга роля или друг филм. Юли 2017 година е и „Жената Чудо“ вече се превърна в най-успешния филм на ‘DC Comics’ и ‘Warner Bros.’ от 2012 година насам с приходи от над 700 милиона долара и почти универсално критическо одобрение. И има защо.
Отразих филма в ревю за сайта преди около месец и в него се фокусирах главно именно върху разноликата, нестандартна, изключително силна и все пак безкрайно достъпна за всеки един от нас главна героиня. Затова и няма да повтарям думите си оттам – материалът е достъпен и линк към него може да бъде открит под последния параграф от този. Ще изтъкна само едно още едно нещо, макар и с риск тотално да изчерпя читателското търпение.
За най-емблематичната сцена от филма, в която Даяна прекосява „ничията земя“ на Западния фронт на Първата световна война, ще се говори с години. Само на тези няколко екранни минути могат да се посвети цяла глава в научен труд, но аз ще бъда далеч по-лаконичен.
Сцената на практика изобразява амазонка, която посреща дъжд от куршуми и снаряди с магическия си щит, с което позволява на съюзниците си да преминат. Ако обаче решим да надникем под очевидното, да открехнем леко вратата на визуалната интерпретация, какво виждаме?
Бойно поле, изтощени и напълно обезверени войници, живеещи по окопи повече от година. Изгубен смисъл, липса на жизненост, на цел, на ясен и обозрим край. И една жена, която със силата на своите убеждения и принципи, своята воля и сила, своя категоричен усет за справедливост, поема върху себе си целия дъжд от омраза и безумие, които характеризират всяка война в историята на човечеството, и слага край на тази убийствена патова ситуация.
Ако и заради това не сметнете, че си струва да гледате „Жената чудо“ на кино (да, все още е по салоните), поне знам, че съм ви предоставил и още четири качествени алтернативи, на които можете да се насладите и в домашна обстановка. Мога само да ви пожелая приятно гледане!
Прочетете още от Георги Петров:
На кино: „Жената чудо“ – един филм, който разбива всички стереотипи, клишета и жанрове
От затворническата килия до червения килим: Марк Уолбърг и най-добрите му роли в киното
Джони Деп: Разводи, провали или хрониката на една падаща звезда
Чарлийз Терон - ледената кралица на Холивуд
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
