Любовта не познава време, възраст и място. Тя може да те връхлети навсякъде, по всяко време. Изведнъж или полека. Но едно е сигурно - тя винаги идва в живота ни, тя е вечно млада, вечно красива, вечно сгряваща душата.
Днес ще ви вдъхновим с изповедта на поета Недялко Йорданов към нейно величество Любовта. Нека всички се помолим тя да не умира никога:
***
Говорим си за...
Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.
Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.
Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.
Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!
***
