На кино: „Жената чудо“ – един филм, който разбива всички стереотипи, клишета и жанрове

09.06.2017 12:00

Хлапетата на улицата до дома ви биха казали, че „Жената чудо“ мачка! В модерния български език или поне в този, в който употребяват децата днес, на глагола се придават доста положителни характеристики, каквито по принцип липсват в буквалното му значение. Само че тук хлапетата са прави.

„Жената чудо“ наистина мачка! Мачка стереотипни концепции и клишета, мачка назадничави нагласи, мачка предразсъдъци и идейни псевдообразци. Феминистки филм? Супергеройски филм? Екшън филм? „Жената чудо“ е от всичко това по малко и точно затова е много повече от всички тези определения.

Всяка качествена комиксова адаптация в историята на жанра – а той се обогати сериозно през последните 20 години – винаги е имала пъстро, но солидно ядро от художествени идеи с една-единствена, лесно достъпна и кристално ясна концепция в центъра си. В цялата поредица „Х-Мен“ това е толерантността към различните. В повечето филми за Батман това са разноликите дефиниции за мъжество, отмъщение и справедливост.

В първата комиксова адаптация на големия екран с главна героиня вместо герой, това е способността на една жена да превърне омразата в любов и войната – в мир, с личния си пример и самостоятелните си действия.

Бившият израелски модел Гал Гадот, известна дотук в света на киното с повърхностните си появи в също толкова повърхностната поредица „Бързи и яростни“, е не просто звездата на „Жената чудо“. В ролята на главната герония тя е същинска супернова, пръскаща красота, грация, харизма и всепокоряващ чар.

Досега прекрасната Гал никога не бе давала повод човек да се надява, че ще се превърне в прилична актриса, камо ли пък в истинска филмова звезда. След „Жената чудо“ Гал Гадот си бетонира място на „Алеята на славата“ в Холивуд. В изключително богатата роля на Даяна тя получава възможността в различни моменти от действието да бъде невинна, красива, гневна, решителна и колеблива, да прегази солидно количество врагове в баталните си сцени и съвсем непринудено и органично да се влюби в Крис Пайн.

Фактът, че Гадот успява да транслира всички тези емоции и чувства през екрана на зрителите, е красноречив за актьорските й способности, но още повече – за звездната й аура, за неповторимото излъчване, което харесваме във всичките си любими екранни изпълнители и което ги доближава до нас.

Що се отнася до генералния тон, филмът е отражение на главната си героиня. Да, действието се движи напред с драматизъм и чувство за глобална важност, но това в никакъв случай не го лишава от чувство за хумор.

Остроумни забележки от страна на героя на Крис Пайн изпъстрят поне първите две трети от филма, а самата Даяна постоянно разсмива с детската си неопитност в един напълно непознат за нея свят. Кой не би се идентифицирал с нея, когато тя вижда бебе на улицата за първи път и с гръмогласно умиление се завтича към него, преди да бъде спряна от спътника си?

Тук може би е и точният момент да хвърля малко светлина върху сюжета за тези, които не са гледали трейлъри, без да издавам никакви подробности, разбира се. Даяна е принцеса на митичния остров Темискира, скрит с магия от простосмъртните. По време на Първата световна война млад американски пилот в служба на британското правителство случайно намира пътя дотам. Когато научава за кошмарните страдания на човечеството отвъд собствения си дом, Даяна решава да последва своя спътник, за да спре войната еднолично.

Именно категоричната решителност, придружена с детска невинност и неразбиране на бруталния и жесток свят на простосмъртните, прави главната героиня толкова очарователна, лесно достъпна и такъв безупречен модел за подражание. Това е и причината филмът да е истинско кинематографично постижение на феминизма.

Даяна не просто смазва редици от немски войници с бойните си свръхспособности, както правят редица стереотипни персонажи като Селин в поредицата „Подземен свят“, Черната вдовица в споделената филмова вселена на ‘Marvel’ и много други ходещи клишета, позиращи като „силни женски персонажи“.

Главната героиня тук е уязвима – не към куршуми или юмруци, а към лични колебания, несигурност, ужас. Тя едновременно се радва на бебета, плаче при вида на ранени и осакатени от войната, влюбва се в мъжкия си спътник и преследва с ледена ярост своя враг. Иначе казано, тя е просто, неизменно и цялостно човек. Именно фокусът върху вътрешните й конфликти и израстване издига филма над стандартни жанрови определения като „супергерои“, „феминизъм“ и „екшън“.

Но ако това бяха единствените качества на „Жената чудо“, това щеше да е просто един приличен, а не страхотен филм.
Мога да изпиша още цяла страница върху героя на Крис Пайн – пилот на име Стив Тревър със спорни методи за постигане на целта, но непоклатим морален компас и истинско геройско сърце.

Мога да напиша и още поне три параграфа върху визуалните ефекти – как те постигат визуално единство с предишните три филма от супергеройската вселена на ‘DC Comics’ и ‘Warner Bros.’, къде надскачат предшествениците си и къде изглеждат не дотам изпипани.
Мога да напиша и още доста върху прекрасните декори, придаващи екзотика и завършеност на действието, което се простира от митични острови до Лондон през 20-ти век, от военни лагери в Османската империя до калния фронт в Германия.

Но няма смисъл да го правя. Надявам се, че с това, което написах дотук, ще ви накарам да посетите киносалона, защото „Жената чудо“ не е филм, който може да се прочете. Дори не е филм, който може само да се изгледа с празен поглед и блуждаещи очи. Това е филм, който трябва да се почувства.

Милите ни сънародници за пореден път показаха занижените си мнения за подобен тип филми, след като през уикенда у нас „Жената чудо“ се класира на трето място в бокс офис класацията зад противоречив приключенски филм с Джони Деп и идиотска лятна комедия с Дуейн Джонсън. Самият факт, че в момента четете края на този текст и се намирате в този уебсайт, показва, че не робувате на подобни досадни клишета.

Междувременно в западните страни филмът е категоричен номер едно, превърна се в най-касовия филм в историята с жена за режисьор, спечели си над 220 милиона долара приходи в рамките на три денонощия и е третият най-високо оценен супергеройски филм в известния критически агрегатор за филмови рецензии Rotten Tomatoes. Направете си услуга, отличете се от масите у нас и преживейте „Жената чудо“.