Имаме удоволствието да ви представим първия текст на нашия нов автор - филмовият критик и журналист Георги Петров.
Георги е работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ „По света и у нас“ и като филмов критик и заместник-главен редактор на Под Моста.БГ, познат е на аудиторията като гостуващ филмов критик и в различни културни и развлекателни телевизионни и радио предавания, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV. Има над 200 публикации на филмова тематика.
Той е човекът, който ще ни помогне да разберем седмото изкуство, ще пише ревюта, ще препоръчва, ще дава оценки и ще ни говори за всички наши любими жанрове, актьори и режисьори.
****
В повечето уикенди от календарната година по киносалоните излизат по няколко нови заглавия, най-често от различни жанрове, които се конкурират за вниманието на публиката и, разбира се, нейните пари. Но има уикенди, в които излиза конкретен филм, с който никое конкурентно студио не иска да влиза в борба за зрители. От няколко години насам такива са почти всички филми със Скарлет Йохансон в главната роля.
Ослепителната актриса е вероятно единствената звезда от женски пол в Холивуд, която не само може да се конкурира, но и изпреварва колегите си мъже откъм приходи на проектите ѝ. Миналата година Скарлет оглави класацията по конкретния критерий, след като филмите ѝ „Първият отмъстител: Войната на героите“ и „Аве, Цезаре!“ спечелиха общо над милиард и половина долара по цял свят.
В това отношение Скарлет е звезда от умиращ вид. Малко са хората като нея, Том Круз, Райън Гослинг или Чанинг Тейтъм (забележете – все мъже!), които нямат нужда да се прикачват към утвърдено франчайз име в Холивуд като Батман, „Междузвездни войни“, Кинг Конг или Дракула, за да провокират интереса на зрителите.
Най-добро доказателство за това беше филмът „Люси“ на Люк Бесон от 2014 година, който беше оригинална концепция на френския режисьор и спечели почти половин милиард долара с бюджет от 40 милиона. Причината? Изпълнителката на главната роля, разбира се.
Тази седмица най-актуалният филм по кината у нас със сигурност е „Дух в броня“ и именно присъствието на Скарлет ни кара да му обърнем малко повече внимание. Струва ли си да се гледа филма на кино, или пък не? Да видим.
(-) Филмът е изпуснал своя момент
„Дух в броня“ е базиран на едноименната манга (японската дума за „комикс“, в най-общи линии) и нейната адаптация в аниме, която излиза през 90-те години и провокира масов интерес с иновативния си тогава поглед върху едно възможно технократско бъдеще, в което хората могат да се подобряват кибернетично във всяко отношение.
Проблемът е, че интересът е бил толкова голям, че редица научнофантастични филми между 1995 година (когато излиза анимето „Дух в броня“) и 2017 година са взаимствали от него различни тематични и визуални мотиви. С други думи, днес „Дух в броня“ не изглежда революционно, а точно обратното.
(-) На екипа зад филма ужасно му липсва оригинална мисъл
Нека го кажа максимално простичко: „Дух в броня“ взима най-ценните си реплики от „Батман в началото“, декорите си – от „Блейд Рънър“ (излязъл преди цели 35 години!!!) и екшън сцените си – от „Матрицата“. А филмът се рекламира именно с това, че адаптира нещо оригинално, иновативно и невиждано преди. В това отношение е пълен провал.
(+) Скарлет Йохансон се справя отлично в главната роля
Сякаш някой е очаквал нещо друго... Ролята на „Майора“ е доста деликатна актьорска задача, но Скарлет се справя с нея без проблеми. Идеята за човешка личност в кибернетично тяло, която на всичкото отгоре има и изкуствено пренастроена памет, дава почва за множество погрешни стъпки от страна на актрисата в ролята. Във всяка сцена има възможност за преиграване или пък недоизиграване.
За щастие, нашата любима русокоса (в този филм – чернокоса) актриса очевидно се е постарала да опознае персонажа си с проучване на първоизточника и поставя правилните емоционални акценти в правилните моменти от действието.
(-) Филмът е ужасно, ужасно расистки
Моят основен проблем с „Дух в броня“, на който доста хора сякаш изобщо не обърнаха внимание, е не дотам прикритият откровено расистки тон. Кастингът на Скарлет Йохансон в главната роля, която по принцип е предназначена за азиатка, създаде доста полемики още при анонсирането на голямата новина, но аз лично бях склонен да се съглася с решението предвид звездния статут и актьорските способности на Скарлет. Друг е въпросът, че очаквах проблемът с така наречения „whitewashing“ по някакъв начин да бъде адресиран във филма. Да, ама не, както казва един от титаните в професията ни.
Вместо това филмът само задълбочава расистките си конотации, като разкрива, че не само главната героиня, но и главният антагонист, са били представители на монглоидната раса с японски имена, но след кибернетичните си подобрения изведнъж са се превърнали в Скарлет Йохансон и Майкъл Пит, а на героинята дори е дадено и стандартно американско име.
Мили хора, трезво разсъждаващ хетеросексуален мъж съм. Разбирам, че Скарлет Йохансон е подобрение спрямо почти всяка друга жена на планетата Земя. Но да се лансира тази идея на екран в такъв контекст не е просто липса на политическа коректност, а олицетворява речниковата дефиниция за расизъм.
Е, скъпи читатели, както виждате, минусите са малко повече от плюсовете. Ако сте закоравели почитатели на Скарлет Йохансон и следите творчеството ѝ редовно, „Дух в броня“ може и да ви се хареса, тъй като представянето ѝ е на топниво.
Ако търсите стандартна доза кинозабавление, шансовете филмът да ви хареса са 50/50. Но ако искате кинопреживяване с поне малка доза оригиналност, не мога да препоръчам „Дух в броня“, не и с чиста съвест. Така или иначе, надявам се да съм помогнал с настоящия текст, но решението в крайна сметка си остава изцяло ваше.
Очаквайте още от Георги Петров през април!
