Петя Дубарова остава завинаги на 17, когато слага край на живота си през 1979 година. Нежната и силно емоционална душа на младата поетеса не успява да издържи на суровата действителност на света и думите ѝ затихват завинаги.
Но макар и отишла си на една такава крехка възраст, Петя Дубарова оставя след себе си невероятни стихове, които никога няма да спрат да се четат и да докосват човешката душа.
Днес ви предлагаме да прочетете вдъхновяващите думи на поетесата за края на лятото, който съвсем скоро ще бъде тук:
***
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
***
