Случвало ли ви си е често да се връщате назад в спомените си за вашето детство? Да, тъгуването за малкото неща, които имахме и нищо друго не ни липсваше? Сигурна съм, че отговорът ви ще е "да".
Защото да си призная, въпреки че съм на 27 години, много често мислите ми пробягват назад, назад във времето. Там, където нямаше мобилни апарати, а просто телефон със слушалка.Там, където не трябваше да си звъним по GSM-те, за да се питаме дали ще излизаме, а просто отиваш до съседската врата и звъниш на звънеца.
Пак там, където слушахме музика не от IPhon-и, а от уокмен. Където информацията, която търсехме за различни науки или увлечения, не я намирахме в "Google", а в библиотеките. В нашето скъпо детство не се налагаше да четем от компютри, а от книги.
Нямахме 3D, 4D и 5D филми, а простичко, най-обикновено кино, в което се събирахме с приятели, не заради ефекти или качеството на картината, а заради самия филм и заради това да бъдем заедно.
Спомням си как в училище ни пускаха музикални произведения от грамофонни плочи, а не от CD player-и. Бързахме да си напишем домашните, за да излезем навън и да играем на ластик. Стояхме до късно вечерта пред блока, без да ни е страх, че нещо може да ни се случи. Беше спокойно...
И тогава, тогава се появиха компютрите. Заедно с тях и дискетите, а после и дисковете. Технологиите навлязоха в живота ни под формата на телефон, интернет, фотоапарат, камера, музика... и всичко това се побра в джоба ни. Заменихме фотоапарите с ленти с такива, които са дигитални.
Захвърлихме книгите, защото те вече бяха в интернет пространството. Изгубихме безгрижното си детство заради тях, заради технологиите. Вече не се чуваше глъч и смях пред блока, а само тишина и стана някак празно. Всички деца не бяха навън, а оnline. И така се промени нашият свят, продължава и ще продължава да се променя и за нашите деца...
Как след време ще им обясним за нашето детство, какво сме имали ние и какво те никога няма да имат... просто не искам и да си помисля.
И искам да направя едно много важно уточнение - не съм против технологиите и бързо развиващия се начин на живот, но просто си мисля, че те както ни дадоха, така и много взеха от нашето детство.
И може би най-важното нещо е, че не всички бяха богати, че нямахме нищо, а всъщност имахме всичко - Детство! Същото, което отлетя безвъзвратно...
Автор: Десислава Иванова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
