Вяра Иванова
Представете си “Джурасик парк”, но за жени, които смятаме, че са изчезващ вид.
Зад огражение номер 1 виждате леля Пенка. Тя е прекарала целия си живот, работейки на поточна линия в един завод, а в свободното си време е забъркала в казана на двора възможно най-вкусната лютеница, която някога сте опитвали. С рецепта, предавана от поколение на поколение, от една баба на друга, с простички подправки, за които никога не бихме се сетили и една основна тайна - щипка любов и щипка “меря всичко на око”. Тя маха зад ограждението с напуканите си от труд ръце, забърсва чело и продължава неуморно да бърка лютеницата. Да, онази лютеница, която ти правеше мустаци, когато беше малка. Онази червена селска разядка от чушки, домати и патладжани, която едно време просто наричахме лютеница.
Зад ограждение номер 2 виждате баба Радка. Излегнала се е на един фотьойл като царица и плете ли, плете. И не е случайно, че го раздава царската - тя е кралицата на царската туршия (и на всички други видове туршии, ако трябва да сме точни). Хрупкави, кисели, сочни, с вкус на зима, на детство, на преспи сняг, бумтяща печка и трапеза, пълна с любими хора и любими спомени. Да… това е онази туршия, която събираше всички около масата едно време. Българската вкусотия, без която не можехме “да оцелеем” зимата.
Зад ограждение номер 3 срещаме съседката Валя. Да, тази “досадната”, която винаги поздравява, от дома ѝ винаги ухае на нещо току-що изпечено, а зимата се носи едно ухание… не съвсем приятно за някои. Да, това е съседката Валя, която слага кисело зеле за зимата. Дразнеща е, нали? Че кой в днешно време ще има търпението, желанието и кроманьонските вкусови рецептори, за да яде кисело зеле? Страх! Ужас! Отвращение! Ето защо е изчезващ вид! Но на Бъдни вечер и Коледа всички ядете сарми и въздишате, нали? Ами това кисело зеле да не идва от добрите феи кръстници, които го омагьосват през нощта и го поръсват с еднорози и дъги? Не - правят го жени като съседката Валя.
Слава богу, че ние не сме изчезващ вид като тях. Казваме си с облекчение и подминаваме огражденията. Хубаво е, че всички ние сме модерни, градски и много забързани жени. Хубаво е, че сме еко, био, веган, безглутеново, с повече чиа и по-малко елда. Хубаво е, че сме диджитъл технократи, микро инфлуенсъри и онлайн номади.
Но си е по-хубаво да си правим лютеница, туршия и кисело зеле. И да не се срамуваме от това.
P.S. Зимата иде. Скоро пускат бидони на промоция.
Ако сме ви вдъхновили за едно бързо завръщане към корените, ето няколко хитри трика за идеалната лютеница, кисело зеле и други вкусотии в буркани:
Тайната на добрата зимнина: как да си направите кисело зеле
Тайните за вкусни кисели краставички от нашите баби
Как се прави: Домашна лютеница
Компоти и лютеница или време ли е да поемем щафетата?
Три рецепти за домашна лютенца
