Представяме ви новия автор на Edna.bg – Кристина Дойчинова.

Кристина е терапевт и инструктор в “Инсайтинг център за психотерапия и личностно развитие”. Водещ на сесии по инсайтинг интензивно дишане, хипнотерапевтични сеанси и трансперсонална психотерапия, основана на преживелищни и преломни практики, трансформиращи съзнанието и променящи реалността. 

Целият човешки живот е низ от решения, ежедневни, нескончаеми, понякога драматични или изтощаващи.

Цялото съществуване е сведено до избора, който правим, а той предопределя съдбата ни.

На пръв поглед това е съвсем ясно – да, разбира се, че правим избор! Доколко осъзнати са обаче ежеминутно взетите от нас решения, а не просто механични действия. От събуждането сутрин - какво да облека, кои обувки да обуя, по кой тротоар да вървя, в кой асансьор да се кача, какво да си поръчам за обяд, как да запълня вечерта си?

Наглед  дребни решения, но дали са така незначими?

Докато правим неосъзнати избори във всеки миг от живота, мислим за уж по-глобалните проблеми – дали да сменим работата си, това ли е човекът, с когото желаем да прекараме живота си... А между другото планираме и решаваме къде ще отидем на почивка, как ще прекараме някой празник или уикенд. Навлизаме в ситуации, които на свой ред ни изправят пред нов избор. Така като перлена огърлица нижем собствения си живот!

Когато споделяме какво ни се е случило, хубавите моменти представяме като нещо много естествено, което е част от нашия избор. А лошите събития – просто са ни се случили, животът е крайно несправедлив с нас – “Защо все на мен е случва?“.

Отговорът е много прост – защото ние ги “случваме“!

След множество уж осъзнати решения стигаме до задънена улица. В даден момент сякаш всичко рухва, ние рухваме и тогава започваме да връщаме лентата назад, да преглеждаме къде сме сбъркали и да бленуваме нещата да се върнат, както са били в хубавото старо време.

Започваме да осъзнаваме грешки, които може би сме допуснали, да обвиняваме хора или обстоятелства за положението, в което се намираме и все по-неистово желаем миналото. Жаждата по отминалото така ни завладява, че не можем да видим нещо много просто – няма път назад!

Звучи безизходно, нали?

Във всеки миг имаме избор, но различните вариации между които той може да бъде осъществен са променени и те са част от собствените ни решения. И тогава отново сме на кръстопът. Да се терзаем и измъчваме от копнеж по собствената си история, да се самосъжаляваме и да предизвикваме съжаление у околните, да продължаваме да настояваме за нещо, което съществува като идея единствено в собственото ни съзнание и спомени, изпадайки в пълен ступор на действие. Ограниченото възприятие на настоящия миг несъмнено осакатява бъдещето. Взираме се през рамо назад, проследявайки стъпките си в пясъка, които водата отдавна е размила, но образът им продължава да отеква в паметта ни.

Няма път назад, който да ни отведе напред.

Именно тази идея може да ни въведе отново в собственото ни живеене, не просто съществуване. Осъзнавайки, че единствено движението в правилната посока, а именно напред и навътре в собствената ни същност ( очаквахте да кажа нагоре, нали?), е изходната точка от омагьосания кръг.

И точно тук се връщаме обратно в началото.

Колко често си даваме сметка за важността на “незначителния“ механичен избор от типа – “Какво да облека?“

Определящото в тези решения не е дали облеклото ще бъде решено в зелено или лилаво (и това би могло да има своя ефект), а в автоматизирането на собствените ни действия, които водят до напълно погрешни и в действителност несъзнателни решения от по-значим характер. (Само ще вметна, че няма маловажни казуси, дори и да са дребни наглед).

Когато загубим образа на цялостната картина, виждаме само фрагменти от нея, което прави реакциите и позицията ни елементарни, дребнави и тесногръди и точно така стигаме до задънената улица на съзнанието и действията.

Внасянето на осъзнатост дори в най-минималните детайли, ще се отрази на по-големите, на принципа на скачените съдове. Това е възможност за поставяне началото на една нова реалност, съзнателна във всяко действие, която да има отблясък, обхващащ всички сфери на земното ни съществуване - здравето, външния вид, материалното благополучие, личните взаимоотношения...

Но разбира се, стартът на промените трябва да бъде даден първо вътре в нас. Променената  гледна точка е онази, която трябва да бъде отправна. Изглежда твърде просто, за да е вярно. Обикновено най-простият отговор е верният!

И тук идва въпросът – Как да трансформираме вътрешната си Вселена, така че тя да започне да отразява Edna по-добра реалност?

Методи като медитацията, хипнозата и инсайтинг интензивното дишане могат да ни отведат в дълбините на съществото ни и по магичен, почти незабележим начин да ни преведат от другата страна на буйните реки на живота. Където се намира осъзнатостта и различното светоусещане, които ще ни дарят с нова, по-креативна гледна точка, разкриваща един по-широк спектър на световъзприятие, където са скрити неподозирани аспекти от собственото ни съществуване.

Чрез избора ние творим съдбата си!