Изборът е твой, изборът е нещо лично, изборът зависи само и единствено от теб!
Да, ама Не. Поредният мит в нашето общество.
Колко избор всъщност имаме и дали вече всичко не е предопределено и предначертано и ние просто следваме указания. Имаме ли избор какво ядем, какво пием, какви лекарства взимаме, какво да работим, с кого да бъдем… На пръв поглед да. Да, ама не.
Храним се с това, което монополни фирми наложат в търговската мрежа, пием алкохол със съмнителен произход и ниско качество, не по наш избор, избираме професии по необходимост, не по желание, за пари и изгода, за да ни е по-лесно, избираме да бъдем с някого много често само заради самотата, страхът да не останем сами, по принуда, предрасъдаци, напреднали години, комплекси и т .н.
Наистина ли имаме избор? Референдуми, които никой не зачита, политически избори които не зависят от нас, ежедневие изцяло предопределено от системата, дори и чувства и начин на живот, повлияни от някой друг. От политици, психолози, журналисти, хора с власт, от човека до нас.
Колко власт имаме, за да имаме и избор?! А колко хубаво би било наистина да имаш избор. Не този наложеният, не този предопределеният, не този задължителният, не този който правиш понеже друга опция няма.
Раждаме се не по наш избор, в общество което много преди нас е определило нормите на поведение и начина на живот, още тогава някой друг решава кога ще започне нашият живот, а защо да не решава и как и кога ще завърши! Колко наистина зависи от нас.
Доколко вземаш решение или просто се задоволяваш с това, което виждаш на щанда, с това което се разхожда по улицата, с това, което дават по телевизията, с това, което седи до тебе в бара или просто го приемаш и си свикнал да е така.
Изборът е избор, винаги го има, но доколко е истински, след като първоначално сме били ограничени в него…? Въпроси и отговори, отговори и въпроси.
След всеки избор се питаме той ли е правилният, а какво щеше да стане, ако бях взел друго решение... Поредната главоблъсканица. Доколко нещата в живота са предрешени и доколко ги решаваме ние с изборите, които правим?
Достойни за уважение са хората, правещи трудният избор, лесно е да си като другите, да следваш техните правила, да приемаш мнението на масата, стереотипите, чуждият начин на живот, трудно е да вземаш свои решения и да заставаш зад тях, правилни или неправилни, лесни или трудни, удобни или неудобни.
Да, трудно е да си сам в това апатично общество, всеки вглъбен в себе си и своите проблеми, по-лесно е да имаш другарче; да трудно е да се работи, лесно е да се краде; трудно е да отстояваш мнението и морала си, когато работата ти виси на косъм, трудно е да се разделиш с дългогодишен партньор, защото си задаваш въпроса, а ще намеря ли друг? Трудно е.
Колко задоволен реално оставаш, като правиш като другите, не искаш ли да направиш своя избор, независимо от последствията, независимо от трудностите и да си кажеш, че изборът си е бил твой и ничий друг!
Затова ще изляза тази вечер, ще се облека различно от другите, ще се държа различно от другите, ще мисля различно от другите, от "масовката" и ще се надявам да живея различно от другите, защото поне за тези неща знам, че изборът ще е лично мой!
Автор: Диана Гърнева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
