Облива ме студена вълна всеки път когато гледам или чета новини. Изтръпвам и спирам да дишам за секунди.
Панически пристъпи в чист вид са това, знам. Получавам ги, защото се поддавам на внушението, че всичко е загубено, всички сме обречени и всички ще се разболеем.
Внушение, което е умишлено целено чрез избора на теми, интонацията, кадрите, подбора на въпросите и стъкмяването на отговорите.
Само страхът, като най-силно човешко чувство, защото благодарение на него оцеляваме, може да задържи вниманието на всички в екрана/монитора за безкрайно дълго време - защото заедно със страха има и надежда, че все някак нещата ще се подобрят, че всичко ще бъде наред.
И заради едната надежда продължаваме да четем, да търсим, да искаме да разберем какво следва.
Надежда, разбира се, няма, защото ако има, ще отдъхнем и ще се заемем отново с ежедневните си дейности – да живеем, да се обичаме, да възпитаваме децата си, да се наслаждаваме на миговете, които са ни отредени.
Но те ни взеха надеждата. Защото тя не им трябва. Трябва им нашият страх, защото го превръщат в пари.
Аз обаче избирам да не ме е страх. Не мога, не искам и няма да прекарам остатъка от живота си, страхувайки се от нещо различно всеки ден, от измислени или далечни от мен заплахи, които едва ли ще ме споходят или ако стане, едва ли ще е точно така както те казват, защото никой, никой, никой не знае какво ще се случи в следващия миг с него, с нас, с всички.
Избирам да не ме е страх, защото това ме прави слаба и зависима от онова, което те ми посочат като решение. А аз искам да запазя бистрия си ум и да продължа да мисля критично.
Избирам да не ме е страх, за да мога да съм добра майка и добра съпруга всеки ден, а не подплашено животинче, неспособно на никакво рационално действие, защото е блокирало от надвисналата заплаха. Заплаха, която е далечна, преувеличена, необяснена, нерационална.
Избирам да не ме е страх, защото животът ни е даден веднъж и е загуба да не го изживеем пълноценно – колкото и да продължи.
Избирам да не ме е страх, а да съм силна, както силни са били много поколения преди нас, изправени пред какви ли не предизвикателства – защото всяко поколение има своите битки.
Но те са имали здравия разум да съберат най-доброто, на което са способни и да се справят. За да ни има нас. А ние си мислим, че всичко започва от нас и всичко е за първи път.
Избирам да не ме е страх, защото само със здрав разум могат да се намерят решения на проблемите.
Избирам да не ме е страх, защото знам, че на света има повече добро, отколкото зло, само че никой не иска да говори за него, защото не е доходоносно.
Избирам да не ме е страх, защото страхливият умира хиляди пъти, а смелият – само веднъж.
Автор: Estrella
