Докато си малък, се водиш от мисълта, че светът е една нова, безширна площадка, която е изцяло твоя. Въпреки всичко си подтикван да желаеш да пораснеш, да се озовеш в света на големите. Губиш мигове в мечти и мисли за живота, които ще имаш. В един момент се оказва, че светът си прави шега с теб – докато си малък мечтаеш да пораснеш, а след като стигнеш този "миг на величие", започваш да мечтаеш за детството и безгрижието.
Това означава ли, че си пропилял времето си? По-скоро това е етап в живота на всеки, той ни изгражда в това, което ставаме, а има и щастливци, които успяват да постигнат мечтите си – с пламъка на детското желание и подкрепата на зрялостта на мъдрия. Другите просто се опитваме да запазим детското и да продължим напред. Със зрялостта на младия идва и лутането. Започват въпросите за Пътя – "На къде да поема?", "Какво да правя?", дори "Каква е съдбата ми?".
Това са все трудни въпроси, чиито отговори водят до дилеми и объркване. Всъщност колко голям трябва да си, за да си съставиш план на живота си? Може би в университета или по-добре още в гимназията, а защо не и по-рано? Би било много по-лесно, но винаги следва "но". А ако планът, който следваш, е мечта и тази мечта се изгуби по пътя, който си мислел, че ще те отведе до изпълнението й? Би следвало бързо да нагодиш новите желания към това, което правиш, все пак гъвкавостта е в основата да си млад и борбен.
Какво следва, ако след загубените мечти, не последва нищо друго, ако изгубиш хъс за действие? Оказва се същото, како да паднеш от кон – поплакваш, поохкваш от натъртеното, после сам се навиваш, че можеш да се справиш по-добре, а накрая намираш проклетия кон. Отново и отново, докато сам се усмихнеш на успеха си.
Собствената удовлетвореност е много по-ценна от тази на отсрещния човек, защото не той, а ти знаеш колко усилия си положил, за да се получи нещо, към което си се стремял. Единственото, което трябва да направиш, е да не губиш надежда, че нещата ще се наредят. Може би понякога не се случва така, както сме го планували, но все някак се получава.
Затова е хубаво да си напомняме, че светът предлага възможности и от човека зависи дали ще се възползва или ще се остави на самосъжалението и разбитите мечти. Дори да изгубиш Пътя, поспри, отърси се от разочарованието и мъката от неуспеха, спомни си "главната цел и мечта", тя ще ти помогне да се съвземеш, да желаеш да възседнеш отново проклетия кон! Просто не се предавай.
Автор: Надежда Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
