Ивановден се отбелязва на следващия ден след Йордановден, тъй като и двата празника са посветени на Йоан Кръстител. Докато на първият ден - Богоявление, се чества светото кръщение на Исус, то вторият празник е посветен на светеца.

Йоан се е родил само половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син. Младенецът Йоан е бил от малцината оцелели след масовата сеч във Витлеем, когато по нареждане на цар Ирод е трябвало да бъдат избити всички новородени в околностите, заради пророчеството, че на земята се е родил цар, който ще му отнеме трона.

Йоан започнал да проповядва през 29 г. от н.е., когато навършил 30 години. Главната задача на неговия живот била да проправи път за божия син, както и да стане негов кръстник като го кръщава във водите на река Йордан. Светията е наречен още Предтеча, т.е. този който възвестява за идването на Спасителя.

По това време на трона бил цар Ирод, син на царя, по чиято заповед били избити витлеемските младенци. Владетелят се оженил за жената на брат си Иродиада, което противоречало на Мойсеевия закон и Йоан не останал безучастен към това. Светецът дори имал смелостта да  каже на царя, че това е небогоугодно дело и не му прилича да върши такива деяния.

Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан Кръстител в тъмница, но не се осмелявал да го убие, тъй като знаел, че той е честен човек, а народът го почита като пророк. Съпругата на царя Иродиада и дъщеря ѝ Саломе обаче ненавиждали Йоан и силно желаели смъртта му.

На рождения ден на царя Саломе танцувала грациозно и Ирод бил толкова прехласнат от танца на доведената си дъщеря, че се заклел да изпълни всяко нейно желание. Тъй като девойката не знаела какво да поиска, се допитала до майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан.

Макар да не бил съгласен с това, царят не можел да престъпи даденото обещание и наредил да отсекат главата на праведника. Донесли главата на поднос и я дали на двете жени. Майката Иродиада от злоба дори избола с игла езика на пророка. Самата тя наредила тялото да не бъде погребано с главата, защото се страхувала от възкресение на пророка.

По-късно Ирод съжалил за постъпката си, но било късно за разкаяние, а стореното от него злодеяние му навлякло куп неприятности. Бедствия поразили двореца и близките му, а войската му била разбита. Самият цар бил изпратен на заточение от римския император и там завършили дните му. 

В народния календар Ивановден слага край на коледно-новогодишните обредни празници, това е и последният ден, в който маскирани кукери и дружини могат да ходят по къщите.
              
Празничната трапеза е богата, а именниците посрещат гостите си с печена наденица, свинско със зеле, кървавица, баница, варено жито и ошав. Според статистика най-много българи отбелязват именния си ден на Ивановден, което прави този ден  почти всенароден празник.

На този ден празнуват:
Иван, Ивана, Иванка, Иванина, Ваньо, Bаня, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Ина, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йовчо, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян, Яна.