"Никога няма да забравите първия път, в който видите дете, приведено над шевна машина, затворено в гореща стая в някоя фабрика, в която не влиза глътка въздух. Момчето, което беше на не повече от 11-12 години, се обърна леко към мен, когато влязох, усмихна ми се вяло и след това се наведе отново надолу, за да работи. Стомахът ми се сви.
Казвали са ми, че детският труд в Турция е доста разпространено понятие, но не бях подготвен за това, което видях. Мястото дори не беше фабрика, а мазе, натъпкано до краен предел с деца, повечето около 8-годишни, тънещи в мизерия.
Бях в Истанбул, за да разследвам обвинения, че сирийски бежанци и техните деца, биват експлоатирани от индустрията за производство на облекла и то на някои от най-големите световни марки.
Едно 15-годишно момче ми разказа, че му плащат по-малко от долар на час, за да работи там. Момчето ми обясни, че иска да ходи на училище, но не може да си го позволи и за това работи по 12 часа на ден и глади дрехи, за да помага на семейството си."
Така започва историята на един разследващ журналист от BBC, който тръгва по стъпките на децата, които шият дрехите ни.
За съжаление това се случва навсякъде по света. Най-много сигнали за експлоатация на деца има в Бангладеш. Въпреки десетките години на международни кампании против детския труд, 10-годишните в Бангладеш продължават да шият блузи и панталони през всички часове от денонощието.
Според УНИЦЕФ около 1 милион деца на възраст от 10 до 14 години се наемат на работа в Бангладеш. Броят им обаче рязко расте с увеличение на възрастовата група.
Много от 5-те милиона деца, работещи във фабриките, идват от райони, където ходенето на училище не е опция. В интерес на истината, половината от тях никога не са стъпвали в училище. Едни от тях работят на огромни шевни машини, а други лепят пайети върху рокли. Заплатата, която получават за труда си, е по 39 долара месечно. За 12-часовата си смяна едно дете може да ушие средно по 1400 тениски.
Децата работят на ръба на изтощението, понякога ги бият, принудени са да работят между 12 и 14 часа дневно, понякога по цяла нощ, 7 дни в седмицата и то за надница от 6 цента на час. Работниците споделят, че ако започнат да печелят по 36 цента на час, ще успеят да се изкачат нагоре по стълбицата и вече няма да живеят в абсолютната точка на мизерията.
Добрата новина е, че все повече големи компании прекратяват тези свои порочно практики и се разграничават от мрачния пазар на детския труд, но той все пак не секва. Откриват се нови вратички и то на места, на които това сякаш е легално.
Говоря за Мианмар, където деца над 14-годишна възраст могат да работят напълно легално по 4 часа на ден. Минималното фиксирано заплащане там е 2.12 долара за 8-часова работна смяна или по 26 цента на час.
Все пак световните марки сами виждат резултатите от своите действия и последствията, които води след себе си детския труд. Ето защо все по-често те правят проверки на своите производства на места случаите с работещи деца стават единични, а заплащането започва да става по-високо.
Но условията на труд в тези фабрики продължават да са плачевни, а ужасът на детския труд може да бъде изкоренен трудно, защото постоянно се намират нови и нови места, където работната ръка е по-евтина, следователно е по-изгодно за големите производители да позиционират фабриките си там.
Поради натовареността на работния ден, хората, работещи в тези фабрики, се къпят, хранят и често спят там. Там се наемат предимно момчета и мъже, тъй като на жените не е позволено да спят на работното си място.
Страната ни сякаш е доста далеч от този проблем и всичко това ни се струва някак мъгливо, като сцена от филм, който сме гледали преди време, но вече не си спомняме добре. Суровата истина е, че докато нашите деца вече са във ваканция, карат колело, играят безгрижно в двора на баба или просто гледат детско по телевизията, има деца, които в момента са затворени в някоя мрачна и задушна стая, приведени са на две и шият новата лятна рокля, която ще си купиш след месец или пък шлифоват скъпоценния камък, който ще се появи на пръста ти.
