"История на прислужницата" - светът, в който мъжете са боклуци, а жените кошмари

30.01.2020 09:00

"Не позволявай на копелетата да те пречупят..."

Те са като алено петно кръв върху чисто белия сняг. Невидими, но желани. Невинни, но преследвани. Жени в пълния смисъл на думата, но не и хора с права. Те имат задължения, но нямат имена. Имат минало, но не и бъдеще. Дори настоящето им е несигурно, безцветно.

Те са жените, които все още могат да зачеват и раждат деца в Гилеад, антиутопичният близнак на САЩ, създаден от въображението на писателката Маргарет Атууд през 80-те години на миналия век.

"Историята на прислужницата" се пренася доста години по-късно и на екран, но за кратко време се превръща в истинска сензация, защото днес, за съжаление, имаме много повече допирни точки до тази антиутопия, отколкото някога сме предполагали, че ще имаме.

Самата авторка споделя, че вдъхновението за книгата ѝ идва от света, в който живеем.

Сериалът, както и книгата, разказват за жена на име Джун, която трудно оцелява в бъдеща антиутопична Америка, наречена Гилеад. Жените там нямат права, не могат да четат или пишат, нямат имена, наричат ги с имената на техните "господари" и са използвани от богатите семейства с власт единствено за разплод.

Учат ги да бъдат покорни, да забравят миналото си, пречупват духа им, карат ги да живеят при господстващите семейства, да спят с мъжа в къщата, да износват детето му, а когато родят бебе в семейството, където са причислени, са принудени да сменят къщата и да забравят, че току-що са родили и изоставили детето си. И така, докато репродуктивната им система откаже.

Но сериалът не е просто сага, проследяваща неволите на онеправдана жена в някакво измислено общество. Това не е мрачна приказка. Това е предупреждение.

Това е феминисткия ужас, от който се нуждаем. Напомняне, че не всяка "традиционна ценност" е добра. Припомняне, че не всяка политическа идеология е безобидна. Предупредителен сигнал, че раят може лесно да се превърне в ад и че адът невинаги е това, което сме си представяли.

В "История на прислужницата" адът не е място на мъчения, а място на обезличение. Там няма място за жените в науката, в бизнеса, в политиката, дори в обществото. Те са напълно маргинализирани, а единствената им полезност е сведена до това да зачеват, износват и раждат деца... и да ходят на пазар от време на време.

Онези, които се оказват негодни да създадат нов живот, биват изпращани в лагери, зловещо много напомнящи на концентрационните лагери на нацистите.

"Утроба с крака" - в това са превърнати жените в таи история. Но третият сезон на сериала на Hulu и HBO, привлича вниманието на зрителя към друга женска черта, която всяка една от нас познава добре - НИЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ.

Сериалът е не само предупреждение какво чудовище може да се роди от радикалните идеи, той е и напомняне, че жените не могат да бъдат пречупени толкова лесно. Особено от мъже. Предупреждение, че след всяко потисничество идва революция и нейният гняв може да смачка и най-твърдия диктатор. Особено, когато революцията се води от интелигентни жени, които са загубили насилствено своята идентичност и своите деца. Не ядосвайте мама, защото няма нищо по-опасно от нея.

А в сезон 3 на сериала, революцията вече е тук и е по-нежна и кошмарна от всякога. Защото е женска, майчина и изпълнена с желание за мъст.

Ето защо трябва да изгледате този сериал, ако все още не сте го направили. За да се замислите и да направите своите изводи. Какво бихте сторили в подобна ситуация? Имаме ли силата да се опълчим? Имаме ли силата да променим света?

"Вината е тяхна, не бива да ни дават униформи, щом не искат да се превърнем в армия"

"По-доброто не е добро за всеки. То винаги означава по-лошо за някого"