Само преди дни една от водещите международни новини бе как екоактивисти хвърлиха супа върху бронираното стъкло, защитаващо „Мона Лиза“ в Лувъра.
Вандалите оправдаха действието си с желанието си да насърчават „правото на здравословна и устойчива храна“, отбеляза журналист от АФП.
Watch: Soup thrown at Mona Lisa painting https://t.co/jmeFPfSHql
— BBC News (World) (@BBCWorld) January 28, 2024
Това далеч не е първото посегателство върху шедьовъра на Леонардо да Винчи. Помним как през 2022 г., например, друг активист замери картината с торта, a през 2009-а жена хвърли чаша за чай срещу произведението на изкуството.
По този повод екипът на Edna.bg решихме да припомним за един психологически ефект, който предизвиква легендарната творба.
Да, Джокондата е известна не само с тайнствената си усмивка, но и заради своя поглед, отправен напред, който внушава на посетителите на Лувъра, че са следени, където и да бъдат в помещението.
Учените от Университета Биелефелд в Германия стигнали до извода, че така нареченият „ефект Мона Лиза“ всъщност не е в сила за картината на Леонардо да Винчи.
Учените са направили за изследването си повече от 2000 измервания на погледа на Мона Лиза. Те са установили, че той не е директен, а е към дясната страна на зрителя. С такова впечатление останали и участниците в експеримента. Ъгълът на погледа бил средно 15,4 градуса.
„Хората могат да почувстват, че някой от снимка или картина ги наблюдава, ако изобразеният гледа точно направо“, казва проф. Гернот Хорстман и добавя: „Ако погледът е леко настрани, пак може да се чувстваш наблюдаван“. В тези случаи отклонението е до пет градуса и човекът чувства сякаш го гледат към ухото.
„Следователно терминът „ефектът на Мона Лиза“ е неточен. Той илюстрира силното ни желание да ни гледат, да бъдем в центъра на нечие внимание, да сме значими за някого, дори и да не го познаваме“, обяснява проф. Хорстман.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.