Здравейте,

Всеки ден отварям вашия сайт, радвам се на статиите... Общо взето на цялото му съдържание и винаги ми се е искало да споделя и своите размисли, но до днес така и не намерих смелост да го направя.

Не знам дали това, което съм написала, ще ви хареса, но е една малка част от мен, която бих искала да докосне няколко сърца... Не за друго, просто защото е искрена част, а те стават все по-малко напоследък и затова ме боли, много ме боли.
И тъй като имам навика да се увличам в полемики :) ще спра до тук.
Желая на целия ви екип много любов и мечти!

Поздрави,
Бойка Велева
 

* * *
ИСКРЕНО

Създадена с любов, за да обича...
Но какво, кого и кога.
Седейки в празната стая,
съзерцавам неспокойния пламък на свещите.

Поредната нелепа ситуация:
сама се наслаждавам на виното
с привкуса на парфюмирана плът,
приглаждам прилежно сресаните си коси.

Сутринта беше красива, денят топъл и свеж,
изпълнен с най-прекрасното очакване:
да го видя отново, но уви...
Вечерта ме завари за пореден път в онова състояние.

Хилядите ми въпроси, които все остават без отговор, не ме оставиха на мира нито за миг.

Времето минава толкова бавно, а ми се иска да лети. Обзема ме безумна ярост, а след това... се ядосвам сама на себе си. Чувствам се толкова глупава така. Изпитвам безсилна апатия към момента, а не трябва. Какво си мисля... за Бога, животът е хубав. А аз си седя и се самодепресирам за глупости.

На моменти стигам до решение на проблема, ако изобщо мога да го нарека проблем. Все пак какво искам? Непрестанно превъртам на лента моментите ни заедно и се усмихвам, но по онзи глупавия начин, сещаш се, и след това... пак се обажда наивноста ми: "Искам още от тези моменти"...  E, да де, ама няма.

Поне не сега. От друга страна, защо да си живея с хубавите спомени, като мога да живея с по-хубавите настоящи и бъдещи илюзии на женското си съзнание? Тук обаче идва въпросът колко щастлива съм сега. Усмихнах се, замислих се... и просто стигнах до извода, че би трябвало да съм.

Имам си всичко, за което съм се борила, наслаждавам му се, обаче от някъде, незнайно защо, се яви един елемент на друго съзнание, което силно ме терзае. А какво му дава това право? Има ли нешо нередно във факта, че виждам, че той не е щастлив. И защо по дяволите искам да го направя щастлив, след като той сам не иска? не бил готов. Е, добре - не бъди!

Дори ми идва да се откажа. Не стигам до никъде с целите тези усилия, освен до поредната задънена улица на изгубените ти емоции, млади господине. Има едно нещо наречено съдба. И колкото и да бягаш, пак ще те настигне. Казвам го от личен опит - и аз много пъти се опитах да избягам от нея, но не се получи.

Винаги не бях достатъчно предвидлива и тя все ме настигаше и гадно ме спъваше, за да падна. И всеки път щом вдигнех глава, тя ми се смееше с глас, толкова искрено, че последния път ме убеди и аз започнах да се смея с нея, представяш ли си? В крайна сметка е по-лесно да ти кажат, че грешиш, но няма да го разбереш, докато сам не осъзнаеш колко си глупав, за да мислиш, че си нещастен и преди да започнеш да спориш, си помисли добре.

Скоро ще го разбереш. Сам ще стигнеш до онази същата пътека, където бях и аз, когато съдбата ме спъна за последно. Тогава ще научиш, не друго, а най-важния урок: започни да обичаш. Обикни първо себе си.

Няма да си способен да обичш никого, ако не обичаш себе си. Сега пак си помисли: има ли нещо по-ценно от теб? Нали за това се борим - за себе си, за щастието си, затова се влюбваме, за да намерим онова изгубено щастие.

Заблуждаваме се, че като обичаме някой друг сме по-щастливи, дааа, ама не. Глупости на търкалета. Щастлив си, защото изпитваш любов... Независимо към кого и какво. Разбираш ли? Обаче в твоя случай се изисква първо да заобичаш себе си, чак тогава ще си готов да вземеш любовта на другите, на семейството си, на приятелите си и накрая моята.

Автор: Бойка Велева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".