Деница Димитрова
От двете страни на клавиатурата този път заставам заедно с Искра Урумова - журналист с дългогодишен опит и автор на трилогията „Откраднато, обречено, опазено“, която тази година се появи в ново, общо издание. С писателката, родена във Варна, говорим за богатството на българския фолклор, магията на родната природа и как да усещаме по-често чудесата в живота си.
Как започна увлечението ти по българската митология и фолклор и от колко време се интересуваш от образите в тях?
Вярвам, че началото на всяко увлечение се крие някъде в детството. И при мен е така. Но преживявам интереса си към нашите приказни фолклорни образи не като увлечение – усещам го повече като обич към нещо, което трябва да бъде разказвано и пазено, защото е ценно, красиво и… си е наше. Интересувам се от приказки и легенди отдавна. Просто от дете обожавам вълшебни истории с мистични и необясними образи. Целенасочено започнах да проучвам темата за самодивите, овчарите и взаимоотношенията им, описани в нашия фолклор, преди около 6-7 години.
Темата за забранената любов и войните е сред основните в новия ти роман „Откраднато, обречено, опазено“. Във свят, който продължава да бъде в конфликт заради различия, каква поука според теб биха могли да си вземат читателите от отношенията между героите за преодоляване на неразбирателствата и в действителността?
Че търсенето на равновесие е по-добрият избор във всичко – мисли, решения, отношения… Хората имат ужасната способност да рушат равновесието, което царува в и около тях, особено това в природата, което си е вид самоубийство. Търсенето на равновесие обаче не означава примирение или мир на всяка цена и моите герои го доказват, особено тяхната забранена любов. Забранената любов сама по себе си е опит за търсене на баланс с различното, противоречащото. Ако не беше, нямаше да е забранена, нали? А и каква по-интересна любов от такава? Не искам книгата ми да поучава, искам да радва, да пробужда, да провокира.
Говорим си за...
Смятаме, че през 2020 г. хората изпитват нарастваща нужда от вяра в чудеса. Имаш ли си свои ритуали, които ти помагат да запазиш хармонията и успеха в ежедневието си?
Не е ритуал, а нещо много, много простичко и естествено – виждам и усещам света и чудото, наречено живот. Държа очите си отворени за слънцето, небето, вятъра, целия необикновен свят около мен, за ситуациите и хората с душа, за необикновеното. Търся предизвикателство във всичко, особено в трудностите и в непознатото, искам да изненадвам себе си… Вярвам в силата на определени дни от годината, в енергията, която можем да получим от тях – лятното слънцестоене, Еньовден, всички летни празници от народния календар.
Вече няколко години с мои читатели отбелязваме заедно Еньовден на някое магично красиво място в България така, както са го правили нашите баби – наричаме мълчана вода, берем билки преди изгрев, плетем еньовски венец, месим еньовски хляб. Земята, изворите, растенията и камъните носят голяма сила.
Какъв е твоят личен опит с очарованието на българските традиции и използвала ли си свои преживявания за елементи от книгите?
Моят опит е любителски, основан на предварителна подготовка с много четене, проучване – как, какво и защо са правили в миналото хората, практикуващи различни ритуали в отделните части на България. Използвала съм свои преживявания, разбира се. Вярвам, че всеки автор го прави – влага себе си в историите, които създава – характера и емоциите си, разбиранията си и личния опит.
Природата у нас също е водещо вдъхновение за твоята трилогия. На кои места в родината си усещала най-много нейната енергия и мистика?
Природата на България е водещо вдъхновение за мен като цяло, не само за сюжетите в ума ми. Тази енергия е навсякъде по нашата земя. Понякога имам усещането, че за всяко кътче има легенда, пълна с тайнство и душа… Затова и вплитам в сюжета толкова много места, повечето затънтени и труднодостъпни. Сякаш в различни моменти усещам определени места по-силно.
Едно от местата, които винаги ме съживяват, е Вратата на Богинята Майка до село Бузовград. Друго такова място е Утробата. Също и Окото до село Осмар. Невероятно преживяне бе и докосването ми до храм-кладенеца Гърло – най-древният подобен храм в България… Но не винаги това са светилища, може да е и водопад – като Скока над село Кашина, родното село на моята героиня - самодивата Неда.
Ненапразно в „Откраднато, обречено, опазено“ към всеки от трите сезона на историята има карта с местата, за които се разказва в тях. Много ме радва, когато във фейсбук страницата на книгата читатели споделят преживявания и снимки от тях, признавайки че са ги открили чрез моята книга.
И тази година покрай отбелязването на Хелоуин у нас отново се заговори, оправдано или не, за засенчването на българските традиции. Какви са начините според теб да се пазят живи мистериозните образи от нашите митове и легенди?
Като бъдат разказвани и показвани на младите хора по подходящ за тях начин. В никакъв случай под формата на сухи уроци, поучаване или пък противопоставяне с празници като Хелоуин. Ако българските традиции са засенчени, да ги извадим на светло със собствената им сила! Те я имат. Какво по-силно доказателство за това от кукерите и традициите, свързани с тях. А нестинарите каква магия и загадка са?! Не е нужно да отричаме онова, което смятаме за чуждо, а да добавяме нашето, така че то да изпъква. Фолклорът ни е страшно пъстър и има огромен потенциал в тази насока.
Говорейки за вълшебства и бягство от реалността, кои свои любими книги би препоръчала на читателите ни за утеха в други светове?
Бих препоръчала на читателите да не търсят утеха и да не бягат. Да търсят своя реален свят, в който няма да имат нужда от утеха и в който искат да са. Вярвам, че книгата е по-добър приятел като съмишленик за приключения, откривателство, мечти, знания, създаване на уют, съпреживяване на сълзи и смях.
Няма да посоча заглавия, моите литературни интереси са разнообразни и често крайни, и гледам на предпочитанията към книги, филми или музика на всеки отделен човек като на нещо лично, дори интимно. Но бих искала да предложа друго – не спирайте да търсите своята любима книга! Дори да започвате и оставяте няколко, които не ви грабват, не спирайте! А когато я откриете, не спирайте да търсите следващата!
