Има хора, за които хорското одобрение е от изключителна важност. Те сякаш живеят само и единствено, за да получават любов, но не просто от някого, а от всичките си познати.
Хора, жадни за одобрението на околните, които са готови на всичко, за да го постигнат – да са прекалено любезни, дори сервилни, да са ужасно шумни и приказливи, да са нахални или пък все да влизат в ролята на жертва, за да събудят съжаление и с това – симпатия.
Какво кара тези хора да действат така? Обясняват психолозите.
Страх от отхвърляне
„Е кой няма нужда да бъде обичан“, се опита психотерапевтът Фредерик Фанже. Проблемът настъпва, казва той, когато искаш да е от всички.
Сякаш самочувствието ни се определя само и единствено от оценката на другите за нас. Тук прозира недостатъчната родителска любов в детството и останалата незадоволена нужда от абсолютно и безусловно приемане на детето с всичките му недостатъци.
Родители, които казват „Не те обичам, щом си толкова лош“ или „Много те обичам, когато носиш добри оценки“, отглеждат несигурни в себе си деца, които като възрастни „просят“ хорското одобрение, неполучено в детството.
Обичта на всички не замества отхвърлянето на един
Друга причина за това страстно желание за одобрение може да се крие в несподелена любов.
Мнението е на Катя Денар, психоаналитик.
„Тук говорим за феномена „любовта на всички не е по-голяма от отхвърлянето на един“. Неспособни да получат вниманието на един човек, някои хора се опитват да получат одобрението на всички останали. Но това никога няма да им е достатъчно.
Егоистични като деца
Друга теория твърди, че хората, търсещи непрестанно одобрение, страдат от „непорастване“. Те все още смятат, че светът им дължи любовта си, както родител на дете, но те самите не дължат в замяна никакви чувства.
„В детския свят родителя дарява безусловна обич, която детето просто попива. То не е дължно, а и не трябва да бъде, да връща в отговор. При възрастните обаче нещата са различни. Трябва да има взаимност“, обяснява д-р Денар.
Светът обаче не е длъжен да ви обича, още по-малко, ако вие не го обичате…
"Чувствам се жив"
Да искаш всички да те харесват не е непременно нещо лошо. Според друг психолог – Фредерик Фанже, да искаш всички да те харесват, е проява на алтруизъм.
Търсейки непрекъснато контакт с другите, ти сякаш казваш „Искам да се погрижа за теб, искам да знам как си, интересувам се от теб“, а това, съгласете се, не е съвсем лошо.
Непрестанната комуникация с други хора поддържа усещането, че си жив, че си забелязван.
Какво да правите, ако сте обсебени от желанието да се харесате на всички?
Първо се уверете, че се харесвате сами себе си. Ако непрестанно търсите одобрение у хората, дали не е защото сами страдате от несигурност? Помислете върху слабите си страни, върху чертите, които не ви харесват, и поработете върху това.
Обичайте себе си, защото ще бъдете себе си до края на живота си.
Ако имате любов, която искате да споделите със света, насочете се към хора, лишени от близки. Включвайте се благотворителни инициативи, творете добро и ще напълните душата си.
Ако пък тайното ви желание е да ви харесва и обича един конкретен човек, бъдете смели - по-добре да получите категоричен отказ и да продължите напред, отколкото да прекарате живота си в колебание и търсене на заместител.
