Алексей Бъчев
Здравейте, уважаеми Алексей!
Пиша ви, защото вече не мога да издържам - и физически, и психически.
Омъжена съм втори път от 9 години. Когато се запознах със съпруга, ми той поддържаше връзка с още четири жени. Каза ми отначало, че няма намерение да се жени и че ще продължи с другите връзки. Постепенно нещата стигнаха до брак. В началото пътуваше непрекъснато и за дълги периоди от време. И всеки път ми изневеряваше. Когато го разкривах, вдигаше скандал и ми казваше, че това няма нищо общо с връзката ни - просто му трябвало време да свикне.
Постепенно пътуванията намаляха, изневерите, така мисля, спряха. Миналата година му откриха тумор, и цялото лято прекарахме в лечение и притеснения. След това той каза, че се е променил, че само аз имам значение и че няма начин да ми изневери отново. От притеснение качих 15 кг. за едно лято. Вчера се прибрах и го нямаше. Звъннах да го питам къде е. На вечеря се развика, че не може да продължава така, че ревнувам патологично и че трябва да приема, че няма да ми изневери или ако го направи, няма да има нищо общо с връзката ни. Напомни ми пак началото на брака и ми намекна, че трябва да отслабна.
Искам съпругът ми да промени мисленето си - да види и да обикне мен и само мен. Ако има някакъв начин да стане, ще съм ви благодарна да ми го кажете. Ако не, ще трябва да приключа с това болезнено всекидневие!
Благодаря ви от сърце.
Здравейте,
Ситуацията, която описвате във вашето писмо, е един от най-недвусмислените примери на израза „да си сложиш таралеж в гащите”, които съм срещал.
Познат капан в отношенията между двама души, е тези отношения да се започват с очакването на единия, че партньорът му ще промени картата, която ползва за живота си и то според картата на другия, която той самият ползва за собствения си живот. За „карта и територия” съм говорил не веднъж в други статии, а подробно тази идея е разказана в книгата „Животът може да е чудо” от Ивинела Самуилова.
Няма как, ако човек направи това, което вие сте направили доброволно, да не усеща бодлите. Най-краткият отговор на вашия въпрос би бил да извадите таралежа от гащите си и да продължите напред. С това не искам да кажа, че не е възможно мъжът ви да промени мисленето си. Изглежда, за кратко дори го е направил – докато е боледувал и е бил, очевидно, в известна степен зависим от вашата обич и грижи. Сега обаче, възстановил здравето си, той явно отново е възстановил и старата карта-модел на поведение.
Ако още не сте ползвали техниката „вълшебно ухо”, която съм предложил в статията „Как да накарам мъжа ми да започне да чува какво му казвам?”, сега е момента да пробвате. Друг вариант, с който може да експериментирате, е следната задача.
Понеже говорихме за „карта”, изберете си една карта, която ви харесва, от тесте с карти. От останалите (може да не е пълно тесте, а само няколко, взети на случаен принцип – например десетина), всеки ден слагайте по една карта в джоба на дреха, която мъжът ви не носи в момента (например зимно палто). Сменяйте картите ежедневно, в продължение на 10-15 дни или колкото искате. Когато решите, че е достатъчно, сложете в джоба картата, която сте избрали първоначално от тестето и не се занимавайте повече.
Ще се радвам да споделите и обратно връзка – какво сте направили и какво се е случило. Със сигурност това, което правим като техники, не остава без последици, но развоят на нещата никой не може да предвиди.
Когато задействаме намерението за промяна, се отказваме от проблематичната реалност на ситуацията, а в другата, непроблематичната реалност (която аз наричам безкрай), вариантите са безброй. Изходът престава да се изчерпва с това, което нашата логика е допускала като единствена възможност за решение на проблема и изненадите в развоя на нещата често са големи. За наша радост – и положителни.
Поздрави, Алексей
Припомнете си още:
Дали е правилно да се смея в болестта си?
Думата, която най-добре ме описва, е... скучна
Съпругът ми почина и много ми липсва
Как да стимулирам въображението си?
Страдам от паническо разстройство
Постоянно повтарям едни и същи губещи модели
