Когато любовта не е нищо друго, освен ние двамата, тогава е истинска.
Тогава е нашата и чиста.
Не искаме пари, не искаме нищо в замяна. Искаме само лбов. Много е, но е единственото нужно.
Стихотворението на Евтим Евтимов иска да ни каже точно това - обич за обич! От това се нуждаем!
***
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно -
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Евтим Евтимов