Здравейте [...] Имал съм доста възможности в този живот и не се възползвах от нито една до сега. Направил съм неща, за които може би никога няма да си простя. Резултатът е без професия, дори нямам идея какво желая да работя.

Искам да променя живота си, защото смърди. Но мозъкът ми е изпържен от миналото, което включва наркотици, алкохол, кражби, лъжи и много грехове. Честно казано, ми се иска да се самоубия, а нямам кураж дори за това. Всичко е една голяма каша.

Ходил съм на психолог и той смята, че имам хронична депресия 3-та степен, което включва нарушение в преценката, паметта, взимане на решения, координация и лоши сексуални възможности. Предписа ми хапчета, но откакто ги пия, ходя като патка и не знам какво става. Изгубих си и без това скапаната работа, има проблеми с ерекцията...

Имам чувството, че съм станал аутсайдер. Не знам какво да правя, а психологът ми каза, че няма да мога да се оправя скоро, защото трябвало време... Имам чувството, че съм прецакан. Ако има начин да изляза от ситуацията, моля помогнете.

Благодаря предварително.*

Здравейте,

На такова кратко, но за сметка на това точно и изчерпателно писмо, може да се отговори и много дълго (но донякъде досадно) или пък също така кратко. 

Направил си искрена, макар и принудена равносметка – тоест, под натиска на все повечето проблеми. Като че ли животът ти казва: "Хей, с мен не може така, ще се разруша!". 

Като за първа стъпка - добре! Въпросът е: ще има ли и втора? 
Искрената равносметка е като отварянето на вратите и прозорците, за да започне проветряването и почистването ."Искам да променя живота си, защото смърди." 

Възможности има, стига и този път да не решиш да не ги използваш. Ето една възможна отправна точка. Погледни в следната перспектива: представи си, че всичко вече е отминало и животът ти е надлежно проветрен и променен. КАК? Какъв е, как е по-различен, с какво се занимаваш, къде си и прочее... Това може да ти подскаже накъде да е втората стъпка. За тези отговори смело можеш да употребиш фантазия, без да те е грижа особено дали ще се случи така или не.

Ако си намислил някакво бомбастично решение, което трябва да се случи изцяло, веднага и да е завинаги - си изгубил и първата стъпка. Надявам се да направиш и втора, и трета и може би това ще е достатъчно. 

Не е интересно как и защо си цопнал в блатото, по-интересно е как ще излезеш от него!

Писали сме за това и преди: много често хората знаят как не искат да живеят повече, но не знаят какво искат. Само липсата на проблема не означава, че нещо е променено. "Не знам" не е решение.

Проблемите, колкото и да са неприятни, когато са наше битие, имат свойството да ни интегрират. Ако не поставим нещо друго на мястото на проблема, се получава вакуум, по-лош и от проблема. Дезинтеграцията на личността може да доведе до сериозни последици, а диагнозата на разпръсната душевност се нарича „шизофрения”.

Затова препоръчвам първо да решиш къде искаш да стъпиш и тогава вече да работиш за премахването на проблемните ситуации и замяната им с желаните.

Препоръчвам да прочетеш двете книги на Ивинела Самуилова: "Животът може да е чудо" и "Ако животът не е чудо". Вярвам, че те ще ти бъдат полезни да осмислиш защо само това - да си наясно какви са ти проблемите, няма да промени живота ти. Книгите ще ти помогнат също да осъзнаеш, че да се бориш директно с проблемите или пък да ги потискаш с лекарства, не е добър вариант и ще ти подскажат други възможности.

Един от основните принципи в курсовете, които водя е, че ние НЕ боравим директно с проблемните ситуации, а предимно с нашата нагласа към тях. Да промениш нагласата си е много важно, за да направиш крачката в новата посока.

Ако прецениш, че не се справяш сам, винаги може да се свържеш с мен за консултация или пък да посетиш някои от курсовете, които организираме.

Поздрави,
Алексей

* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.

*В читателското писмо e публикувано с редакторска намеса, без да се променя неговия смисъл.