Здравейте!
Много харесвам рубриката ви със статии от Алексей Бъчев. Моят въпрос към Алексей е следния (всъщност са два въпроса).
1. Навсякъде четем какви ли не диети и режими за отслабване. При мен проблемът е обратния. Винаги съм била слабичка и много искам да напълнея. Ще се радвам, ако Алексей сподели някоя от своите "чудатости", която би могла да ми бъде от полза. Има и други хора с моя проблем (колкото и да е трудно да се повярва, това си е проблем).
2. Ще бъда благодарна, ако Алексей сподели начини за "повдигане" на имунната система. При мен този въпрос е много сериозно наболял в момента и търся всевъзможни варианти и "магийки". Предварително благодаря.
С уважение, Десислава
* * *
Здравейте,
Докато четях писмото ви ми направи впечатление нещо, на което бих искал да обърна внимание. То е и отправната точка за намирането на решения за вашата и за почти всяка друга ситуация. Става въпрос за това колко проблем-ориентирано е нашето мислене. Конкретно имам предвид израз, който сте използвали в писмото си и който е станал популярен в обикновената лексика, с която в наше време описваме как живеем:
„Колкото и да е трудно да се повярва, това си е проблем.”
Значи, важно е да има проблеми, дори и да е невероятно да се допусне съществуването им и ако трябва ще ги изфабрикуваме, защото в социума проблемите са емблема на съществуването, служат за идентификация на човека и без тях той е никой. Реалността е толкова изкривена, че нормата за живота не е способността ни да му се радваме, а дали сме достатъчно проблем-ориентирани, така че да можем да виждаме проблеми във всичко и навсякъде.
Често дори, когато няма проблем, проблем става липсата му и човек започва да страда от някаква своеобразна проблемна абстиненция. Понякога се случва хора да споделят, че след курсовете ми започват да страдат от остър дефицит на проблеми.
Както е отразено и в книгата „Животът може да е чудо” от Ивинела Самуилова, основната цел на подхода, който използвам, е да съдейства за промяна на тази проблематична нагласа за живеене, а не да дава магически решения на определени ситуации в живота, като оставя проблематичната нагласа за него непокътната. В този ред на мисли, ако искате да „напълнеете”, започнете първо да пълните живота си с радости и възможности.
Оставяйте отворени врати и чекмеджета вкъщи, пълнете торби, обувки, чушки и всякакви други дупки с тях. Допуснете възможността за пълнеене в живота си. Мисля, това ще подобри автоматично и състоянието на имунната ви система. Но ако ви харесва, може да преименувате „имунната система” на „маймунната система” и да се забавлявате, като правите различни „маймунджилъци”. Идеи за такива може да получите от участниците в групата „Животът може да е чудо” във фейсбук.
Това ще ви помогне да се освободите от напрежението на „сериозника”, който непременно трябва да има проблем за решаване и ще ви вкара в режим на игра, толкова съществен за излизане от матричното мислене.
Поздрави, Алексей
Припомнете си още:
Искам съпругът ми да промени мисленето си
Дали е правилно да се смея в болестта си?
Думата, която най-добре ме описва, е... скучна
Съпругът ми почина и много ми липсва
Как да стимулирам въображението си?