Позволете ни днес да изтупаме от прахта историята на една изключителна личност. Ирена Сендлерова е жена, чийто образ ще обикнете завинаги, защото той обединява всичко онова, към което трябва се стремим, но срещаме все по-рядко в днешно време – милосърдие, жертвоготовност, добро и чисто сърце... 

Варшава. Годината е 1943-та. Ирена Сендлер и Янина Каролина се наслаждават на изключително рядък момент на спокойствие в град, опустошен от страховития призрак на войната. Изведнъж някой почуква няколко пъти на вратата. Кръвта им се смразява – Гестапо! Отвън чака внушителен полицейски патрул.

В този момент Ирена осъзнава, че я делят само няколко минути от ареста. Предава на Янина най-ценното нещо, което пази с цената на живота си – стъклен буркан, в който се намират листчета с над 2 хиляди имена на еврейски деца, които оцеляват благодарение на нея.

Това обаче не е първият път, когато я залавят заради опитите ѝ да се бори срещу нацизма. Затова нека започнем историята така, както трябва.

Йозеф Менгеле - 20 ужасяващи факта за "Ангела на смъртта"

20 снимки

Баща ѝ, Станислав Кшижановски, е лекар, член на Полската социалистическа партия. Политическата му ангажираност проваля плановете му да завърши медицина във Варшавския университет (завършва през 1908 година в Харков). Ирена Сендлерова е единствено дете. На 2 годинки се разболява от коклюш, което принуждава родителите ѝ да напуснат Варшава и да заживеят в Отвоцк. Там баща ѝ започва частна практика, като лекува предимно бедните евреи и селяни, докато всички останали лекари отказват.

Атмосферата в семейството оказва голямо влияние и върху дейността на Ирена по време на Втората световна война. Още като дете тя започва да реагира бурно срещу всички прояви на дискриминация срещу еврейските ѝ приятели. По това време, покрай игрите и прекараното време с тях, научава езика идиш.

5 гениални, но ужасни мъже, които съсипаха съпругите си

5 снимки

Учи във Факултета по право на Варшавския университет. След две години се мести във Факултета по хуманитарни науки, където да учи полонистика. Педагогическата си практика води във филиала на Дома за сираци на Януш Корчак „Ружичка“ (на полски: Różyczka) във Вавер. Принадлежи към Съюза на полската демократична младеж.

По време на антисемитските прояви през 30-те години във Варшавския университет се противопоставя на блокирането на достъпа до лекционните зали за евреи. След като ректорът Влоджимеж Антоневич издава заповед за въвеждане на т.нар. „getto ławkowe“ (място в лекционната зала, предназначено за евреи), по време на лекции Ирена сяда до тях. Заради това се превръща в мишена за атаки от страна на студентите от Национален радикален лагер. След като става свидетел на тормоза върху нейните еврейски колежки, задрасква печата в студентската си книжка, който ѝ дава право да заема място на скамейките за християни. Заради това са ѝ спрени студентските права по време на сесията на академичната 1937/1938 година. Това решение обаче е отхвърлено от Тадеуш Котарбински, който замества ректора. 

И така, вдъхновена от разтърсващите събития и чувството си за справедливост, през 1932 година започва работа в секцията Грижа за майки и деца на Гражданския комитет за социална помощ на Полския свободен университет (Wolna Wszechnica Polska). Работи и в Консултативния съвет на Комитета, където служителите защитават безработните от изгонване. Заема различни длъжности в Отдела за социални грижи и здравеопазване.

Великите жени, чиито открития са приписани на мъже

7 снимки

През октомври 1939 г. немските власти забраняват на градската управа да се оказва каквато и да е помощ на евреите и издават заповед да бъдат уволнени всички еврейски работници. Група хора, организирани от Ирена Сендлерова продължават да им помагат. Тази група най-напред се състои 5 души, после стават 10, като по-голямата част са жени. Оказването на помощ на евреите става още по-трудно, след като през октомври 1940-та е създадено Варшавското гето, а месец по-късно то е изолирано от града.

Ирена не иска да губи контакт със своите еврейски подопечни и успява да снабди себе си и своята колежка Ирена Шулц с пропуск за санитарни служители, които се борят с инфекциозните болести в гетото. Придобиването на тези пропуски е свързано с необходимостта от подлагане на серия от болезнени ваксини. Пропускът дава възможност за свободен достъп до гетото до януари 1943-та. Носи храна, дрехи, пари и лекарства, като заедно с Ирена пренасят до изолирания квартал около 1000 ваксини на Рудолф Вейгл за петнист тиф, произвеждани нелегално в Националния институт по хигиена. Влиза в гетото дори по два-три пъти дневно, през различни входове, за да не буди подозрение. За да изрази своята солидарност с хората, в гетото слагала лента с Давидовата звезда. Благодарение на това не привлича внимание и избягва легитимиране. По-късно пропуск за гетото получават голяма част от нейните колежки.

Става координатор и най-активният участник по време на акцията за включване на еврейски деца в инициативата провеждана от Отдела по социално подпомагане и здравеопазване за насочване на бездомните деца към съответните институции. За тази цел променят биографиите на еврейските деца. Това позволява тяхното отвеждане до домове като полски сираци въз основа на официалното разрешение, подписано от ръководителя на отдел Грижа за детето Ян Добрачински.

Над 30 деца са скрити в Турковице, а в най-голямото средище за сираци във Варшава месечно попадат по 8-10 деца от гетото. Къде ще попадне дадено дете има зависи от неговата възраст, пол, външен вид и степен на владеене на полски език. 

Титаник: зловещите истории на пасажери, от които ще ви побият тръпки

6 снимки

По време на окупацията продължава своята дейност в Полската социалистическа партия. Оказва материална помощ на семействата на активистите, които попадат в затвора, доставя лекарства и превързочни материали на хората, които се укриват в гората.

През октомври 1943 година е арестувана от Гестапо в жилището ѝ. По време на претърсването немците не откриват картотеката на спасените деца. Затворена е в женското отделение на затвора Павяк, там е разпитвана и измъчвана. Като затворничка работи в пералното помещение. Съветът за помощ на евреите „Жегота“ успява да я спаси, като плаща висок подкуп. На 13 ноември същата година е освободена и продължава своята дейност, като нейните спасители ѝ осигуряват фалшиви документи под името Клара Домбровска.

Малко преди избухването на Варшавското въстание, заедно с Ядвига Виткевичова поставят картотеките в бутилки, които после заравят в градината на дом Пьотърковски.

В резултат на усилията на Ирина и нейните сътрудници са спасени около 2500 еврейски деца. Около 1300 от тях намират помощ в полски семейства, останалите намират убежище в манастири, отдели за закрила на детето, домове за сираци. Списъкът със спасените от „Жегота“, изготвен от Ирена Сендлерова, е запазен на 75%.

През 1945 г. е изровен, преписан и предаден на Адолф Берман. Така Централният комитет на полските евреи  успява да свърже децата с оцелелите от Холокоста родители и роднини. Много от тях заминават по-късно за Палестина и Израел.

Ирена Сендлерова никога не посочва конкретната цифра на децата, които спасява. Твърди, че са били малко и че по време на войната е можело да бъдат спасени повече.

Вижте още:

• Ане Франк: „Въпреки всичко, аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си.“
• Кралски архиви: 19-годишната Елизабет е имала ключова роля във Втората световна война
• Любов по време на война: съкровищницата от писма, която крие Втората световна война
• Историята на Клара Хитлер: майката на най-мразения човек в света