Швейцарският хореограф Жил Жобен се превръща в световнo значима фигура в съвременния танц още с първия си голям спектакъл "A+B=X" (1997). 

В продължение на две десетилетия той продължава да е един от новаторите на тази територия. Живее и работи в Женева, но често прекрачва националните граници, за да обменя артистичен опит.

След 10-годишна успешна професионална кариера Жил Жобен основава танцова компания "Cie Gilles Jobin", която и до днес е определяна като една от водещите независими танцови компании в Швейцария.

Проектите му често са насочени към изследване на танцови практики чрез отношенията тяло – интелект. Специалното отношение на Жил Жобен към точните науки и по-конкретно към физиката произтича от една много лична семейна история – чичо му се научил да кара колело с помощта на не друг, а на самия Алберт Айнщайн.

За последния си спектакъл "Квант" (Quantum), за любовта към танците и за участието си в тазгодишния Фестивал на съвременния танц (One Dance Week), който ще се проведе в Пловдив от 28.08 до 06.09, талантливият Жил Жобен разкрива пред Edna.bg:

- Г-н Жобен, разкажете ни повече за себе си. Как танцът, във всички негови измерения, се превърна във ваша професия?

Първоначално се насочих към актьорското майсторство, но театърът, с неговата рационалност и наративност, в един момент ми отесня. Изпитах нужда да изразявам себе си през по-абстрактна медия и танцът ми се стори изключително подходяща творческа среда, в която аз открих нужните предизвикателства и средства за изразяване. И така преминах в сферата на съвременния танц.      

- Представленията ви са подчинени на връзката между изкуството и науката. Каква връзка открихте между танца и физиката?

"Квант" е спектакъл, базиран на изследване на връзката между изкуство и наука, и то конкретно между танца и физиката на елементарните частици. Спектакълът е резултат от тримесечното ни проучване в най-голямата лаборатория за ядрена физика CERN, заедно с визуалния артист Джулиус фон Бисмарк.

През март 2012 година бях удостоен с наградата Collide@CERN в категорията "Танц и пърформанс" за проект, в който изследвам връзката между тялото и интелекта, като ползвам танца и много специфичната среда на най-голямата лаборатория за физика на елементарните частици в света, в която се намира Големият адронен ускорител.

По време на това изследване осъзнах, че във физиката на елементарните частици теорията идва преди експеримента. Аз бях в CERN в деня, в който дойде новината, че е направено историческото откритие на частица, която притежава всички характеристики на Хигс бозона.  

- Разкажете ни повече за последния си проект "Квант"?

Физиката е много абстрактна материя, а както ви казах, аз особено се интересувам от абстракциите. За мен този проект беше възможност да направя едно изключително абстрактно представление. Аз буквално се потопих в този свят на елементарните частици. Никога преди това не се бях занимавал с толкова абстрактни концепции и тяхното отношение към екзистенциалните въпроси за съществуването на материята, изследвани през танца. 

- В какво откривате вдъхновение за спектаклите си?

За представлението "Квант" вдъхновението дойде, както вече споменах, от изследванията в областта на физиката на елементарните частици. За мен беше много интересна изцяло новата парадигма на нематериалността, която е много различна от тази, с която ние, артистите в съвременния танц, работим. За нас са основополагащи физическият контакт, материята, изключителната обвързаност със земното притегляне на телата. Физиката борави със съвсем други принципи – тези за основните сили, които не са подчинени на никаква материална връзка. Материята не се поддържа чрез "докосване".

Ние буквално представляваме звезден прах, който се конфигурира като материя вследствие на огромни сили. Ние сме тези тела, които сме, благодарение на крехкия баланс на квантовите сили. За различните си спектакли имам различни вдъхновения. Особено се вдъхновявам от изследвания на човешкото движение, от различни теории за генериране на движението.

- Според вас, как българската публика ще възприеме спектакъла?

Това не мога да знам, но се надявам да са отворени към новото и да го приемат с любопитство и изследователски дух. Но съм забелязал, че публиките по света не се различават особено, тоест няма значение в кой край на света играем, публиката винаги е добре настроена и откликваща на тези посоки на търсене, които ние ѝ предлагаме.

- Знаете ли, че България е популярна по света със своята традиционна фолклорна музика? Как се отнасяте към евентуален експеримент, в който се ползва българска народна музика? Бихте ли обмислили подобна идея за свой бъдещ проект?

Това е доста странен въпрос. Все едно да попитате един български хореограф дали би направил представление с швейцарска фолклорна музика.

Фестивалът на съвременния танц (One Dance Week) се провежда от 28 август до 6 септември 2014 година в град Пловдив. Повече информация за програмата на фестивала можете да намерите тук. Билети за всички спектакли, включени в тазгодишната програма на фестивала, можете да откриете в мрежата на Eventim.