Днес Православната и Католическата църква почитат паметта на Свети Никифор Цариградски. Той е възведен за патриарх на Константинопол през 806 г., няколко години след като Седмият Вселенски събор осъжда иконоборческата ерес.

Историята обаче познава още един Никифор – човек, чиято съдба е белязана от прошката и саможертвата. В Антиохия живеели презвитерът Саприкий и обикновеният християнин Никифор. Двамата били неразделни приятели, но вражда ги разделила завинаги. Въпреки многократните опити на Никифор да се помирят, Саприкий отказвал да му прости.

Когато настъпили гонения срещу християните, Саприкий бил арестуван и изправен пред съд. Вярата му изглеждала непоколебима – той отказал да се поклони на езическите богове и бил осъден на смърт. В последния момент обаче, когато мечът на палача вече бил над главата му, страхът го завладял и той се отрекъл от Христос.

Тогава Никифор, който бил свидетел на всичко, се намесил: той паднал на колене, умолявайки го да се върне към вярата, но напразно. Виждайки това, самият Никифор заявил: „Аз съм християнин, посечете мен вместо него.“ Така той приел мъченическата смърт, а Саприкий, който не успял да прости, загубил не само приятелството, но и своята вяра.

Днес Св. Никифор ни напомня, че прошката е най-голямата победа над гордостта. На 13 март имен ден празнуват всички, носещи името Никифор и неговите производни.