Замислена за дружно женско забавление, тази тема трябваше да е изпълнена с комични редове, в които да се посмеем на радостите и неволите, спохождащи връзката, в която сме или липсата на такава. Но както в много случаи, така и в този, плановете се изменят по време на тяхното осъществяване.

Докато редях самоиронизиращи ни изречения, осъзнах, че съм си поставила рамка, в чиито граници не успявам да се събера. Пишех думи, които в действителност не биха донесли никому нищо различно от петминутно забавление. Разбрах, че както аз опитах да погледна, през крайно погрешна и повърхностна призма на личните ни взаимоотношения, така глобално сме навлезли в зловредна траектория като женско проявление.

Опитвайки се да бъдем еднакви, равни на мъжа, разбрали погрешно и изкривили идеята на феминизма, ние не търсим завръщане към равноправие, а еднаквост, дори превъзходство, като тотално губим женската си природа. Навлизаме в опит за интелектуална конкуренция, като същевременно изграждаме образ, отговарящ на "идеалната" визия за красота в опит да се впишем в зададения модел 90-60-90.

Масовото унифициране на женствеността и борбата за надмощие напълно размиват уникалността ни и трудно биха довели до пълноценни, удовлетворяващи ни взаимоотношения.

Отказваме се от силата на собственото си естество, основаващо се на усещането - пораждане, сътворение, разпръскване, чувствителност, дълбочина, сензитивност, спонтанно вътрешно знание, интуиция. Опитваме да заучим и усъвършенстваме чуждата, мъжка природа, в чиято основа е умът - рационалност, организация, логика, сила, воля, действие...

Заличаването на част от същината ни води до зейването на огромна дупка и празнина вътре в нас, която съвсем естествено поражда нужда да бъде попълнена. Изискваме да получаваме разбиране, нежност, чувствителност (всички те - плод на женската вселена). Но както всяка вселена се отразява в друга, придавайки ѝ принципите, чрез които функционира, закономерността между мъжкото и женското е отблясък на вътрешното съдържание, въздействащо помежду им.

Животът ни във всеки миг е отражение на собствената ни същност и личните ни връзки не правят изключение.

Ако твърдим, че мъжете масово са станали безчувствени, неразбиращи, арогантни, консумиращи ни, дали не сме изгубили, заличили или потиснали онова, което е ядката на женската душевност, не е ли това само естествен отзвук, ехо на самите нас?

Неудовлетворението от хората, които срещаме или онези, с които сме, от мъжете, които привличаме, е само резонанс, преминаващ през лустросаната обвивка, която ежедневно лъскаме пред огледалото.

Да се потопим отново в селенията на изначалната женска натура, да я припознаем като своя, позволявайки ѝ да избуи чрез нас, ще ни дари с пълнотата и мощта на автентичното ни същество. Давайки ни възможността да възвърнем хармоничното взаимодействие между нас и мъжа, към това, което са те в своята първичност и дълбочина. А именно естественият синхрон, придаващ съвършенството на Ин и Ян, две привидно противоположни сили, дълбоко свързани и преливащи Edna в друга.

Пътят, достигащ зрънцето чист потенциал във всеки от нас (което е трансформиращата, очистваща сила), е разнолик, но един. Винаги навътре, към необяснимото, безусловното, цялостното и никога навън, към логичното, рационалното, придобитото.