Ставаш на 40 и какво? Започват да те заливат реклами за кремове против бръчки, над главата ти надвисва сянката на Гинко билоба, а жена с движенията на Робокоп ти подава от екрана мазило за здрави кости и стави. Някой на твое място веднага би изпаднал в кризата на средната възраст, но не и ти. И въпреки че детето те смята за древна вкаменелост само защото ЕГН-то ти започва с осмица, ти се чувстваш изпълнена не само с живот, но и с мечти и амбиции.
Проблемът е, че си малко отегчена. Тежат ти не годините, а ежедневието. Дошло ти е до гуша от въртележката от 9 до 6 в службата. Защото не искаш да служиш на „службата“, а искаш да работиш за хората в името на някаква смислена кауза, различна от това да си получиш заплатата на първо число. Искаш предизвикателства, вдъхновение и удовлетворение. Но къде ще ги търсиш тепърва на 40? А-ха да се подхлъзнеш и ретроградният Меркурий да те повлече към бездната на средната възраст, когато осъзнаваш, че ти трябва спешна променя. Отиваш на фризьор.
Точно навреме
Седиш на стола в салона и докато чакаш боята да хване, небрежно се шляеш нагоре-надолу из нета. Изведнъж погледът ти попада на един материал, който привлича вниманието ти. Зачиташ се - „банка с 30-годишна успешна история“, „топ работодател“ и първата ти работа е да си представиш сухари в костюми, но все пак снизходително решаваш да дадеш шанс и продължаваш нататък. „Иновативен подход“, „отбор от съмишленици“, „инвестираме в таланти“, „споделяме каузи“, „създаваме бъдеще“… Бъдеще. Точно от това имаш нужда в момента – да покажеш на себе си и на другите, че имаш бъдеще. Нищо, че си на 40. Танчето (фризьорката), с типичната си прозорливост, веднага усеща, че си се отнесла нанякъде и започва да те разпитва за децата, за работата. Без да се усетиш, изричаш на глас едно: „Ами тъкмо мисля да я сменям…“. Няма как, вече си разкрита, затова споделяш с нея терзанията си. Споменаваш ѝ, че социалните мрежи току-що отново са ти прочели мислите и са ти предложили работа в банка, а Танчето ти връща жеста като ти споделя, че има клиентка, която работи точно в тази банка и е много доволна. Разбира се, на Танчето напълно може да се вярва, но ти все пак предпочиташ сама да проучиш що за банка е точно тази банка.
Точно намясто
Бързо се ориентираш, че говорим за банка с амбиции и доста постижения. Разбираш, че явно колекцията им от награди се запълва постоянно: международни и национални награди за топ работодател, най-добра банка в това, най-добра в онова, в трето и в пето. „Банка на годината“ – ами как иначе. Четеш за нововъведения, от които може свят да ти се завие: създали първия банков чатбот, измислили първия спестовен жилищен кредит, направили метална кредитна карта, пуснали банкова апликация, която превръща телефона в ПОС терминал и още, и още. Но от всичко най-много ти харесва обещанието, че светът се върти около човека, за да се чувства той оценен и обгрижен. Това, че се гледа потенциала му, а не с коя цифра започва ЕГН-то. Дали може да мисли. (Пред)чувства. Помага. Да постига резултати, но и да застава зад каузи. Да бъде част от отбора…
Точно за теб
Ех, става ти едно мило – хем се размечтаваш, хем се амбицираш. И не, не е от хормоните, както би си помислил някой. Просто имаш чувството, че точно там ти е мястото. И в този момент се осмеляваш да помислиш, че „възможности“, „развитие“, „екипност“ не са просто красиви думи. Ето че е трябвало да станеш на 40, за да си дадеш сметка, че има много начини да промениш бъдещето си. И един от тях е, като избереш нещо съвсем различно – да работиш в банка. И то в една определена - Пощенска банка. Затова пускаш CV и мотивационно писмо на careers.postbank.bg и си казваш: Добре че съм на 40.
