Илинден е един от най-големите летни празници по времето, когато има много работа на нивите. Това е времето на жътвата и вършитбата. На този ден празнуват и занаятчиите, самарджиите и пекарите. Земята се ръси със светена вода, за да няма суша и хората да се радват на богата реколта.
Пророк Илия е техен покровител, покровител на светкавици и гръмотевици, пази реколтата на стопаните от пожари. Свети Илия носи дъжд и влага, закриля и живота, затова нашият народ го нарича Илия Гръмовник.
В народните представи той препускал по небето на колесница и изпращал огнени стрели, когато е ядосан. На този ден се прави молебен за дъжд, ритуално се гони змей, който е символ на сушата.
Трапезата на Илинден също е специална. Жените пекат обредни питки в чест на светеца и ги раздават в църквата или в параклис, носещ името на светеца.
Мъжете правят курбан от стар петел, кокошка или агне. Днес се гледа кръвта на жертвеното животно да изтече на камък под вековен дъб, като се вярва, че това ще ги пази от суша, гръм и градушка.
В семейството, където има именник, се прави яхния от петел, телешки гърди или пържоли със зеленчуци. Децата се гощават със сладки.
Пилешко с гъби, зеленчуци и вино за 20 минути
На този ден не трябва да се работи, не се върши къщна работа, защото гръм може да те удари. Вярва се, че какъвто човек първи влезе в дома ви, такава ще е цялата идна година.
На Илинден всички знаят, че не се ходи на плаж, не се влиза в морето, защото морето взема жертви.
Илинден е и ден, които носи и знака на Илнденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-трагичните истории в летописите на нашата страна по времето на турското робство, тежка последица от Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.