Миналият път ви дадохме идея за кратко бягство през уикенда до сръбската столица Белград. Този път отново пътешествието ще бъде в Сърбия, но на една по-различна дестинация, а именно Зайчар:

Тръгваме към Зайчар с приятели. Посоката ни е към дома на местен лечител, получил дарбата си след сън-провидение. Дълго се съпротивлявал на новоотредената му роля, но невидими сили му показали пътя, по който да помага на хората. Старецът ни очаква след 11 ч. Ако случим на хубаво време, ще бъдем при него само след 3 часа.

От София до Зайчар, през Калотина, са 190 км общо, а през Връшка чука от Видин – 45 км.

Пролетта е райският сезон. Всичко цъфти и навсякъде ухае на полски, горски или градински парфюм. Птиците се къпят в росата и пеят за удоволствие - свое и наше. Нещо прещраква и се сещаш за свободата, за насладата, която дава волността и отдаването на вселенската хармония.

Докато пътуваме, край нас се редуват умълчани пейзажи с белоцветни дървета, избухнали в жълто храсти и шарени полянки с малки розови, лилави и сини островчета в тях.

Подминаваме ловджии с пушки на гърба, почти не срещаме други автомобили. Спокойствието малко по малко започва да преструктурира напрегнатите ни мисли.

Пътуването е като пречистване за душата. Обикновено с километрите, които остават зад нас, се разпиляват и изчезват измислените ни проблеми, омиротворяваме се, притихваме в себе си и се освобождаваме от излишния товар, за да отворим сетивата си за даровете на живота.

Зайчар е разположен на стратегически кръстопът. Тук се пресичат пътища, които могат да ви отведат към Неготин, Кладово и румънската граница, Парачин и Видин, за Княжевац и Ниш. Градът е издигнат на равнинно място с ниски хълмове, а край него се сливат реките Бели и Черни Тимок. Селище тук е имало отпреди новата ера.

Днес Зайчар ни посреща с модерни еднофамилни къщи и запазени, реставрирани и поддържани стари сгради. Малките дюкянчета са пръснати из града като мъниста. Ароматът на плескавица и топла баница подканя отвсякъде.

Малките, непретенциозни хотелчета в Зайчар са повече от уютни. Ние попадаме на семейния хотел "Виена". Интересно е, че лесно се справяме с питане. Направо си се разбираме със съседите. Още първият срещнат знае къде е мястото, което търсим. Собственикът на "Виена" е с български произход, роден в Димитровград. Говори български, макар и с акцент. Живял е повече от 40 години в австрийската столица. Съпругата му е черногорка и готви фантастично. А най-добрата новина е, че цената за нощувка на човек, с включена закуска, е само 10 евро.

Отправяме се към стареца-лечител, всеки със своите въпроси. След около час излизаме от дома на светия човек, някак леки и изпълнени с надежда. Думите му, че вярата в Бога ще излекува всяка болежка, някак са ни върнали към изначалното. Смеем се, а птиците прелитат около нас и ни пригласят. Мирише на млада трева. Хукваме към колите и се изсипваме шумни и щастливи в центъра на Зайчар. Остатъкът от деня ще използваме, за да се запознаем с историята на района.

Какво можем да видим в Зайчар:

• Местният музей е настанен в стара къща, с архитектура, наподобяваща нашенската възрожденска архитектура. Има интересни колекции - виенски мебели, ковани фенери и филигранни чаши за кафе. Ако сте привърженици на "малък спомен от всяко място" като нас, оттук можете да се сдобиете с картина на местен художник или произведение на зайчарски майстор.

• Националният музей е подреден върху 390 кв.м. Отделните сектори са определени за археология, история, история на изкуството и етнология. Не подминавайте описанията край артефактите. Ще научите невероятно интересни истории и фактология. Ако имате време, поискайте да ви придружи гид от музея. Тогава наистина ще се пренесете в далечни исторически епохи. Някои от предметите в експозицията са намерени при разкопките на крепостта "Феликс Ромулиана". Оттук започва и голямото ни приключение. Оказва се, че само на минути край града е и самата крепост.

• Римската крепост "Феликс Ромулиана" е най-важният туристически обект в града. Намира се на 11 км от града по пътя за Парачин. Пътят до там е асфалтов, и то в отлично състояние. Историците включват крепостта сред най-интересните в Европа римски обекти. 

Още австро-унгарският пътешественик и географ Феликс Каниц я обявява за един от най-големите и най-запазени паметници в Европа, за "един от най-величествените паметници на миналите времена". Била е резиденция на император Гай Валерий Максимилиан и майка му Ромулиана. На това място той се е родил между 297 и 311 година. В него е погребан и "възнесен между боговете". 

Резиденцията е разположена върху площ от 60 декара. Има добре запазена отбранителна система с 20 бойници. Замислена е като непревземаем град. Залите са с цветни мозайки и скулптури. Много от намерените в крепостта изящни предмети с висока художествена стойност може да видите в музея на Зайчар. От 2007 година крепостта "Феликс Ромулиана" е вписана в книгата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Само на 7 км от града се намира Сокобаня – любимият курорт на сърбите.

При топло време туристите преминават и през развлекателния комплекс "Попов плаж". Той представлява градски парк с много зелени площи, алеи за разходка, детски площадки и спортни игрища. Има и голф терен.

Зайчар е подходящ за еднодневна екскурзия, със или без нощувка, в зависимост откъде сте тръгнали. При всички положения, опитайте да предвидите време, за да се повеселите с музика на живо в някоя от зайчарските кафани, ще се заредите с позитивизма на един невероятен народ.

Както казват сърбите: "толкова лошо ни мина през главите, че разбрахме колко ценен е мигът… затова му се отдаваме изцяло!" 

Сами ще се убедите, че сърбите правят всичко от сърце - пеят, танцуват, псуват и се смеят. И всичко е толкова зареждащо!

* * *
Скъпи приятели на пътешествията, вече можете да гледате епизодите на "Без багаж" и в официалната страница на предаването във Vbox7.bg.