Последно време хората са доста превъзбудени по повод настъпващите вече коледни и новогодишни празници. Ама толкова са се ентусиазирали някои, че не спират натрапват празничното си настроение.

Не пропускат повод да споделят колко много очакват празниците, какви са им намеренията за пътувания и как вече нямат търпение да настъпят дългоочакваните дати, защото толкова много вече имат нужда от почивка.

На пръв прочит в това няма нищо извънредно, нали? Всички обичаме да си почиваме в позитивна атмосфера. Аз обаче изпитвам истинска ярост към превъзбудените и нетърпеливи любители на празниците.

Изпитвам ярост, защото не ме вбесяват мотивите им, заради които са толкова ентусиазирани. На въпроса как ще прекараш празниците, по мои наблюдения, деветдесет процента от запитаните отговаря категорично: „ще ям и ще пия”. Егати! Няма как да не се ядосам.

Защо българите масово асоциират празниците с ядене и пиене?

В съзнанието им нещата са сведени само и единствено до следните преживявания на съответните дати: Никулден – яде се шаран; Бъдни вечер – приготвят се нечетен брой постни ястия; Коледа – пълнена пуйка; Нова година – сърми и пържоли; Йордановден – пие се много вино и ракия от сутринта, за да се хвърлиш за кръста; Имените дни– кюфтета, руска салата и пр., Великден – яйца и козунаци, агнешко; Петровден – вари се петел.

Има ли нужда да споменавам за прословутата дата Осми декември?

Ех, ненаядоха се тези хора! Направо съм отвратен как може да сме такива диваци и да поставяме на пиедестал физиологичните си нужди, преди духовните ни? При това в моменти, когато духовността следва да бъде катализиране от символиката на празниците. Отвратен съм колко големи диваци сме. Направо ме е срам, че съм част от този народ, достигайки до подобни изводи.

Може би подобна логика е доста крайна от моя страна. Може би дори е неправилна из основи. Все пак кой съм аз, че да назидавам другите какво обичат и как празнуват?

Вероятно аз съм просто един объркан човек, който счита, че по време на празници не е толкова важно какво и колко ще ядем и пием, а с кого ще вечеряме и за какво ще вдигнем наздравица.

Снимка: netinfo

Не мисля, че има друга държава, в която хората прекарват празничните дни седнали на маса, където на която припадат от ядене и пиене, в стремеж да почетат празника. Без смиреност, топлота и уют.

Предлагам ви тази година да направим първата крачка към по-различен начин на празнуване  – нека посветим предстоящите празници на близките и приятелите си, вместо на храната и алкохола, които явно толкова много обичаме.

Да започнем още днес. Поканете близък на сърцето ви човек, с когото да прекарате празниците. А защо не и да му се обадите без повод? Просто ей така, защото го заслужава. Всички заслужаваме топлота по празниците. От нас зависи дали тя ще бъде факт.