Денят може да е мрачен и хладен, но ние решихме да се вдъхновим от есенната меланхолия и да я прегърнем, а какво по-добро средство за това едно красиво стихотворение:

****

Когато съм от теб далече...
Ти ми липсваш, не защото си далеч.
(И когато беше близо, пак ми липсваше.)
Липсва ми усещането за ръце,
във които доверчиво да заспивам.
Липсва ми докосването на душите,
споделената среднощна тишина.
И защото все ми липсваш, си отидох.
Нищо, че разплаках Любовта...
И не е ли все едно дали ще плаче
с теб, или далеч от тебе?
Тя отдавна е останала сираче.
Ти така и не поиска да я вземеш.
И сега недей да търсиш път назад.
Аз не искам да ми липсваш и от близо.
На възглавницата ти с една сълза
всичката ми обич е попила...

Caribiana